1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
С., 11.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1037 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. П., против въззивно решение № 6408 от 14.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 5771/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „в” с-в, с което като е потвърдено решение № ІІ-52-45 от 12.03.2014 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, постановено по гр.д. № 48564/2013 г., са уважени предявените от Д. И. Д. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 6 720 лв., обезщетение за принудителна безработица. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правния въпрос, обусловил изхода на делото –дали длъжността „ръководител сектор „Финансови услуги” при „Български пощи” попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, респ. дали същата има ръководен характер, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, както и че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика – решение № 442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1621/2009 г., ІІІ г.о., решение № 1629 от 18.01.2000 г. на ВКС по гр.д. № 552/1999 г., ІІІ г.о., решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 726/2011 г., ІV г.о., решение № 535 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 83/2012 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 1629 от 18.01.2000 г. на ВКС по гр.д. № 552/1999 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред и решение от 31.03.2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 119 с-в по гр.д. № 69860/2014 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което то не съставлява противоречива съдебна практика/ т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 1/2009 г./.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е налице основната предпоставка по чл. 328, ал. 2 КТ – ищцата да е заемала ръководна длъжност по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Приел е, че в случая ищцата е заемала длъжността ръководител сектор „Финансови услуги“ , който сектор е включен в рамките на отдел „Продажби“, дирекция „Търговска, маркетинг и бизнес развитие“, която длъжност не е включена в структурата на ръководството на ответното дружество, което се потвърждава и от представената й длъжностна характеристика. Съгласно нея ищцата е подчинена на прекия си ръководител на отдел „Продажби“, на ръководителя на дирекцията и на Главния изпълнителен директор. Освен това е приел, че и по същество възложените на ищцата отговорности, функции и задачи нямат ръководен характер в рамките на трудовия процес, защото като основни задължения на ищцата е възложено проучването на други пощенски администрации, контролиране и организация на процесите по продажба и взаимоотношения с клиентите, обобщаване и анализ на информацията за нивата на продажбите, разработване на планове за увеличаване на продажбите, организирането, събирането и анализа на информацията за продажбите, изготвянето на указания до териториалните и специализирани поделения на ответника, контактуване с клиентите с цел изучаване на нуждите им, участие в разработването на изменения и допълнения на нормативната база, специфична за дейността на ответното дружество. В случая нито едно от така изброените задължения по своята правна същност не би могло да се квалифицира като ръководно по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, като в тази връзка и възложените на ищцата отговорности по длъжностна характеристика само потвърждават извода за липсата на ръководни функции, а именно: да опазва имуществото на работодателя, да опазва фирмената тайна, да спазва трудовата дисциплина, да познава изискванията на системата за управление на качеството и да използва в своята работа нейни конкретни документи. Въз основа на това е приел, че с оглед на установеното място на длъжността, заемана от ищцата в структурата на ответника, както и възложените й по длъжностната характеристика отговорности, задачи и задължения, не сочат тя да ръководи, организира и контролира цялостния трудов процес в съответно звено на ответното дружество, поради което и не може да се приеме, че длъжността й е ръководна, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.3 от ДР на КТ. Приел е за основателни и предявените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, за периода 26.09.2013 г. до 26.03.2014 г., в размер на 6 720 лв.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основания за допускане на касационно обжалване са посочени и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Повдигнатият от касатора въпрос е правнорелевантен и е обусловил изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но той е решен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касатора. Според нея в ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя структурата на предприятието и от длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се бъдат съобразени задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това при преценка дали дадена длъжност е „ръководна” следва да се преценява конкретно при всеки отделен случай като критерия за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител” не обосновава извод, че служителят има ръководни/управленски функции и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието/решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 2712/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай по поставения правен въпрос тази задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд, който е приел, че длъжността, заемана от ищцата – ръководител сектор „Финансови услуги“ , който сектор е включен в рамките на отдел „Продажби“, към дирекция „Търговска, маркетинг и бизнес развитие“ при ответното дружество не се явява ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, тъй като не е включена в структурата на ръководството му, както и че такива функции не се съдържат в длъжностната й характеристика.
В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по поставения правен въпрос от материално естество е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и която в случая е съобразена от въззивния съд, основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не намират приложение.
При този изход на делото, в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 З.. и Наредба № 1/2004 г. на ВАС – чл. 9, ал. 3, в размер на сумата от 500 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6408 от 14.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 5771/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „в” с-в, по касационна жалба вх. № 124677/16.10.2015 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адв. Л. С. от АК-С., в качеството й на процесуален представител на Д. И. Д. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: