3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
С., 2.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ч.гр.д. № 1760 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Българска национална телевизия [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Т. от АК-С., против определение от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1618/2012 г. на Софийски градски съд, ІV”Д” въззивно отделение, с което е оставена без уважение молбата на Б. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение от 31.05.2012 г. на СГС по в.гр.д. № 1618/2012 г. в частта му за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение е намалено от 1200 лв. на 600 лв. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство в пълен размер. Подробни съображения са изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Н. П. Г. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира следното :
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение на въззивен съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
С определение от 09.04.2013 г. е спряно производството по настоящото частно производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос по т. 3, а именно – при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК обвързан ли е съдът от предвиденото ограничение в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 3 е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е съобразена тази задължителна съдебна практика, установена по тълкувателен път. В случая с въззивно решение от 31.05.2012 г. на СГС по в.гр.д. № 1618/2012 г. в частта му за разноските, във връзка с своевременно направено възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът на основание чл. 78, ал. 5 ГПК го е намалил от 1200 лв. на 600 лв. По молба на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК с обжалваното определение от 13.11.2012 г. въззивният съд я е оставил без уважение като неоснователна. За да го постанови съдът е съобразил трайно установената съдебна практика, която в последствие е уеднаквена с цитираното по-горе ТР № 6/2013 г., според която уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1.
По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на Б. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение от 31.05.2012 г. на СГС по в.гр.д. № 1618/2012 г., постановено по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, в частта му за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника Б. е намалено от 1200 лв. на 600 лв., е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 1760/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1618/2012 г. на Софийски градски съд, ІV”Д” въззивно отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: