4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
С., 14.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5636 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Д. от АК-К., против въззивно решение № 181 от 08.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 217/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 107 от 21.02.2014 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2086/2013 г., са отхвърлени предявените от касаторката срещу Професионална гимназия по облекло и стопанско управление [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поставените правни въпроси са за приложението на чл. 329 КТ, чл. 333, ал. 4 и чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ. Не се сочи и представя задължителна съдебна практика, на която приетото от въззивния съд да противоречи, както и противоречива съдебна практика по поставените въпроси, така както изисква приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г., т. 2 и т. 3.
Ответникът по касационната жалба Професионална гимназия по облекло и стопанско управление [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, като съпоставяйки новото щатно разписание от 15.09.2013 г., с предходното от 01.01.2013 г., се установява, че са отпаднали от щата четири броя преподаватели по шевно производство, т.е. съкратени са всички учители, които са водели часовете по професионална подготовка, като нормативно определените часове на ищцата за учебната 2013 – 2014 г. са били възложени на М. А., на която са били включени и часове по учебни предмети от област образование „Стопанско управление и администрация”. Съдът е приел, че длъжността, която е заемала ищцата е престанала да съществува, а нейните трудови функции са били разпределени на друго лице, т.е. налице е реално съкращаване на щата и тъй като са съкратени всички щатове от длъжността „учител по професионална подготовка”, а трудовите им функции са били преразпределени между други учители, преподаващи други учебни предмети, за работодателя не възниква задължение да извършва подбор по чл. 329 КТ. Съдът е приел, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като в К. е предвидено да се вземе становище, а не съгласие за уволнението от синдикалната организация, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразна.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси, свързани с приложението на чл. 329 КТ, чл. 333, ал. 4 и чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ са важни, но те не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и по тях не е налице противоречива съдебна практика, тъй като макар и да твърди за наличието на тези основания за допускане на касационното обжалване касаторката не се позовава и не представя такава съдебна практика, на която приетото от въззивния съд да противоречи. Напротив, приетото от въззивния съд относно приложението на чл. 329 КТ е в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, но тъй като са съкратени всички щатове от длъжността „учител по професионална подготовка”, а трудовите им функции са били преразпределени между други учители, преподаващи други учебни предмети, за работодателя не възниква задължение да извършва подбор по чл. 329 КТ. В съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС е и приетото от въззивния съд по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ, а именно, че ако в клауза на К. е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ, тъй като трудовото правоотношение е прекратено с писмена заповед на работодателя, за която няма спор, че е била известна на ищцата, който факт се съдържа, както в исковата молба, така и в твърденията й, че копие от тази заповед е получена от съпруга й. В заключение, в случая допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, когато касационното обжалване бъде допуснато, а не са основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 08.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 217/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3829 от 03.06.2014 г. на Б. И. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА Б. И. Д. от [населено място] да заплати на Професионална гимназия по облекло и стопанско управление [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: