1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
С., 06.08. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2389 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. А. С., против въззивно решение № 128 от 09.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 318/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 24 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 432/2013 г. на Ямболския окръжен съд, са уважени исковете с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД, като Министерство на отбраната е осъдено да заплати на Д. С. У. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 200 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 981,20 лв., причинени в резултат на трудова злополука, като исковете за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени, в която част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Министерство на отбраната поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД, следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по правния въпрос за пасивната материална и процесуалноправна легитимация по иск с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД, обуславяща допустимостта, респ. основателността на предявените искове, в частност следва ли да се конституира като ответник Министерство на отбраната по този иск, при положение, че трудовата злополука е възникнала по повод изпълнение на служебни задължения от военнослужещ, назначен на длъжност „помощник-гранатометчик” в 3-то механизирано отделение на 3-ти механизиран взвод в 1-ва механизирана рота във военно формирование 52590-Я., както и може ли съдът да се произнесе по иск, заявен с нередовна искова молба, без нередовностите да са били отстранени, с твърдението, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото
Ответникът по касационната жалба Д. С. У. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК- С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове по чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за заплащане на обезщетения за причинени в резултат на трудова злополука от военнослужещ имуществени и неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ответникът Министерство на отбраната е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД за обезщетение в резултат на възникнала трудова злополука на военнослужещ, която отговорност произтича от нормата на закона – чл. 233, ал. 7 З., съгласно която МО има право на регресен иск за изплатеното обезщетение срещу лицето, причинило виновно увреждането. В. съд се е позовал и на трайната съдебна практика, установена с решение № 260 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 2853/2008 г. на І г.о. на ВКС, постановено по стария процесуален ред, както и на влязло в сила въззивно решение № 1305 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 270/2013 г. на САС, което с определение № 992 от 25.07.2014 г. по гр.д. № 749/2014 г. на ВКС, ІV г.о. в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато до касационен контрол. Приел е, че ищецът по силата на договор за военна служба от 12.05.2010 г. е заемал длъжността „помощник гранатометчик” в поделение/военно формирование/ 52590-Я., като на 02.07.2012 г. на път за военното формирование е претърпял тежко ПТП с управлявания от него лек автомобил, признато по надлежния ред за трудова злополука, настъпила по време на обичайния път при отиване на работа. В резултат на претърпените от него тежки увреждания – множество травми на таза, травматичен шок и тежко клинично състояние, наложили спешни хирургични интервенции и продължителна рехабилитация, ищецът е бил освидетелстван като негоден за военна служба и договорът му е бил прекратен. Същият е бил в непрекъснат отпуск по болест общо 362 дни. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, като е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 981,20 лв. и за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в размер на 30 000 лв., от които е приспаднал заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 800 лв., и е присъдил на ищеца сумата от 28 200 лв.
Поставеният в изложението към касационната жалба от касатора правен въпрос – следва ли да се конституира като ответник Министерство на отбраната по иск с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД при положение, че трудовата злополука е възникнала по повод изпълнение на служебни задължения от военнослужещ, назначен на длъжност „помощник-гранатометчик” в 3-то механизирано отделение на 3-ти механизиран взвод в 1-ва механизирана рота във военно формирование 52590-Я., е важен, но той е решен от въззивният съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, цитирана и от въззивния съд. Съгласно нея Министерство на отбраната е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 233, ал. 5 З., вр. с чл. 49 ЗЗД за обезщетение в резултат на възникнала трудова злополука на военнослужещ, която отговорност произтича от нормата на закона – чл. 233, ал. 7 З., съгласно която МО има право на регресен иск за изплатеното обезщетение срещу лицето, причинило виновно увреждането. Тази съдебна практика се възприема и от настоящия състав на ВКС, поради което по този процесуалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това основание в случая не е налице, тъй като доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то такива доводи не са изложени, а и нормите на чл. 233, ал. 5 и ал. 7 З. са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по приложението им е налице непротиворечива съдебна практика, съобразена в обжалваното въззивно решение. Поставеният правен въпрос, свързан с разгледани искове по нередовна исковата молба, очевидно поставен във връзка с конститурането на ответника, не се явява обуславящ за изхода на делото, тъй като депозираната искова молба в случая не страда от пороци и съдът се е произнесъл по редовна искова молба, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 3 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 09.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 318/2014 г. на Бургаския апелативен съд, по касационната жалба вх. № 1468/16.02.2015 г. на Министерство на отбраната [населено място].
ОСЪЖДА Министерство на отбраната [населено място] да заплати на Д. С. У. от [населено място] направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 3 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: