3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
С., 14.01. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. №868/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Г. против въззивно решение № 55 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 75/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 262 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 560/2011 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която П. А. П. е осъден да заплати на Х. Д. Г. сумата над 5060 лева дължима по сключени между страните договори за заем и в частта на разноските и отхвърлил предявения от Х. Д. Г. иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата над 5060 лева до уважения размер 10 912 лева дължима по сключени между страните договори за заем от 16.12.2008г.,14.01.2009г. и 27.04.2009 г., потвърдил решението в частта, с която искът е уважен за сумата 5060 лева и осъдил Х. Д. Г. да заплати на П. А. П. съдебни разноски 173,88 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – когато акцесорната клауза за възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД се окаже нищожна, тъй като размерът е определен като противоречащ на добрите нрави, следва ли да се приложат правилата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и клаузата да се замести по право с размера на законната лихва и процесуалноправния въпрос – когато е предявен иск за сума по договор за заем, в която е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва, но няма изрично предявена самостоятелна претенция за лихва, следва ли да се приеме, че такава не е предявена, както е направил въззивният съд, или в този случай съдът е трябвало да укаже на страната да уточни петитума на исковата молба – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят се позовава й на хипотезата по т. 3 от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът П. А. П. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 240, ал. 1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По процесуалноправният въпрос.
Прието е с обжалваното решение, че искането в петитума на исковата молба е за присъждане на сумата 11828 лева по дължим неизплатен заем, с което се претендира единствено главницата по общо дължимата сума, без да е направено искане за присъждане на възнаградителна лихва по договорите за заем, поради което съдът не дължи произнасяне по това. С обжалваното решение съдът е редуцирал сумата, предмет на петитума, само да главницата по договорите за заем, като е приспаднал извършените плащания от заемателя прилагайки разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Въпросът – когато е предявен иск за сума по договор за заем, в която е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва, но няма изрично предявена самостоятелна претенция за лихва, следва ли да се приеме, че такава не е предявена, или съдът трябва да укаже на страната да уточни петитума на исковата молба, с обжалваното решение е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001г. ОСГК на ВКС, т. 4 -та, според която, когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания ищецът да ги отстрани.
Приетото с обжалваното решение, поставя въпроса за редовността на исковата молба, така както е конкретизиран от жалбоподателя, което има отношение към допустимостта на решението. Това налага по така поставеният въпрос да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По материалноправният въпрос.
Прието е с обжалваното решение, че страните са обвързани от три облигационни отношения възникнали по три договора за заем, за които са били съставени три разписки установяващи реалното предаване на заетите суми от ищеца на ответника и уговорена възнаградителна лихва в посочени размери. Прието е, че размерите на уговорените възнаградителни лихви са неморално високи, противоречат на установените в обществото добри нрави, затова клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, възнаградителна лихва не е уговорена и се дължи само законна лихва, с което съдът уважил възражението на ответника за прекомерност на размера на възнаградителната лихва.
Отговор на материалноправния въпрос се дължи, след като се прецени дали исковата молба е редовна, дали въведеното с обстоятелствената част основание на исковата молба съставляващо предмета на делото (спорното материално право), съответства на заявения петитум, определящ границите на решаващата дейност на съда и съдържанието на спорното право.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 75/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на Х. Д. Г. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 117,04 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ