2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
С., 24.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7856 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Ц. от АК-С., против въззивно решение от 09.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 13326/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А състав, с което е отменено решение от 28.06.2012 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 6179/2012 г., с което са уважени предявените от касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и тези искове са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно дисциплинарно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие със съдебната практика и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от материално естество, обусловили изхода на делото са – за реквизитите и мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ и във връзка с това и за приложението на чл. 193 и чл. 194 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение от 03.08.2003 г. по гр.д. № 3124/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 157/2007 г. на САС, ГК, 1 с-в, постановени по стария процесуален ред, което обосновава основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно дисциплинарно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193 КТ, като е поискал писмени обяснения от ищеца във връзка със започнало дисциплинарно производство, както и че атакуваната заповед съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, същата е мотивирана, тъй като в нея е посочен както нарушителят, така и нарушението, което е извършил, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. По отношение на времето, през което е извършено нарушението, съдът е приел, че действително в заповедта не е посочена конкретната дата на извършеното дисциплинарно нарушение, но чрез препращането към заповед рег. № 791/26.10.2011 г. на директора на СДВР, с която ищецът е запознат, се установява и времето на извършването му. В тази връзка е приел, че извършеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно, позовавайки се задължителната съдебна практика, че ако в мотивите на заповедта на работодателя, по силата на която на работника или служителя е наложено дисциплинарно наказание, наказанието е обосновано с данни за факти и обстоятелства, установени с документи, издадени от длъжностни лица на работодателя, в които са посочени нарушителят, извършеното нарушение и кога то е извършено, следва да се приеме, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако посочените документи са били доведени до знанието на работника или служителя, какъвто е настоящият случай. Приел е също така, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в рамките на сроковете на чл. 194, ал. 1 КТ и при спазване изискванията на чл. 193 КТ, както и че дисциплинарното нарушение, изразяващо се в удостоверяване от страна на ищеца на неверни обстоятелства относно физическото присъствие на МПС като не е изпълнил технически и технологични правила в кръга на служебните му задължения, а именно задължението за проверка присъствието на МПС на техническия пункт, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 126, т. 5 КТ и правилно при спазване изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
По поставения от касатора правен въпрос за реквизитите и мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ и по-конкретно допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя, в обжалваното решение въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със задължителната съдебна практика по този въпрос, обективирана в решение № 322 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 354/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание като заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в мотивите на заповедта на работодателя, по силата на която на работника е наложено дисциплинарно наказание, което е обосновано с данни за факти и обстоятелства, установени с документи, издадени от длъжностни лица на работодателя, в които са посочени нарушителят, извършеното нарушение и кога то е извършено, които са били доведени до знанието на работника – подробно е посочено в какво се изразява нарушението, времето на извършването му, посочен е нарушителят, вида на наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага, т.е. заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана, съгласно изискването на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не намират приложение. В тази връзка следва да се подчертае, че изложени твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 13326/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А състав, по касационна жалба с вх. № 106842 от 30.09.2013 г. на В. А. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: