1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
С., 29.02. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1190 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТБ [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Волева от АК-С., против въззивно решение № 3003 от 25.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3690/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г с-в, с което като е потвърдено решението от 07.04.2010 г. на Софийски районен съд, 61 с-в, постановено по гр.д. № 25330/2009 г., са уважени предявените от Й. И. Н.-Д. от [населено място] срещу ТБ [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 22 от 12.03.2009 г. на изпълнителните директори на банката, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „деловодител” към дирекция „Администрация” при ЦУ на ТБ [фирма] и за заплащане на сумата 6 262,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 14.03.2009 г. до 14.09.2009 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: следва ли съдът първо да се произнесе по приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение или следва директно да премине към въпроса за извършен или не подбор по чл. 329 КТ; с оглед разпоредбата на чл. 329 КТ възниква ли задължение за работодателя да извърши подбор, или това е негово право; както и подлежи ли на съдебен контрол отказът на работодателя да упражни субективното си право на подбор. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил пет съдебни решения на отделни състави на ВС/ВКС по приложението на чл. 329 КТ, с които се обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Й. И. Н.-Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд препращайки по силата на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, което обстоятелство не се спори от страните. Приел е също така, че уволнението е незаконосъобразно, поради неизвършване на подбор по см. на чл. 329 КТ. Съдът се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която когато се съкращават една или няколко щатни бройки в задължение на работодателя е да извърши подбор измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители, тъй като това е част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Целта е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В конкретния случай е установено, че към момента на настъпване на уволнителното основание при ответника са били налице три щатни бройки за длъжността „деловодител” като ищцата е заемала едната от тях. Съкратена е една щатна бройка, поради което извършването на подбор между тях е било задължително и след като такъв не е извършен, то и уволнението се явява незаконно.
Поставените в изложението правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, поради което не е налице основанието да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като по първия въпрос относно това, следва ли съдът първо да се произнесе по приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение или следва директно да премине към въпроса за извършен или не подбор по чл. 329 КТ, съдът се е произнесъл като е приел, че между страните няма спор относно уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че е безспорно обстоятелството, че в случая е налице реално съкращаване на една щатна бройка „деловодител”. Останалите два материалноправни въпроса са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. А наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3003 от 25.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 3690/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г с-в, по касационна жалба с вх. № 59065/27.06.2011 г. на ТБ [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: