4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
С., 23.06. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1630/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. П. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 1809 от 30.10.2014г. по в. гр. дело № 1965/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1598 от 14.04.2014г. по гр. дело № 18448/2013г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на страните, че [фирма] [населено място] дължи на И. П. Р. сумата 16 181,50 лв. представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода м. юли 2010г. – м. декември 2012г. и сумата 2987,16 лв. представляваща сбор от дължимата мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения, считано от първо число след изтичане на месеца, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 12.08.2013г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 12.08.2013г. до окончателното заплащане и сумата 404,57лв. разноски адвокатско възнаграждение, за които суми по ч. гр. дело № 13263/2013г. на Пловдивски районен съд е била издадена заповед № 8331 от 13.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – следва ли съдът да приеме, че ищецът не се е явявал на работа само за периода записан в заповедта за дисциплинарното му уволнение, или трябва да има предвид всички събрани по делото доказателства, респ. наличието във ведомостите за заплати от страна на работодателя, следва ли да се счита от съда за признаване на иска и явяване на работа. Представя решение по гр. дело № 320/2914г. на Пловдивски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. дело № 3131/2014г. на ВКС, четвърто г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът И. П. Р. чрез пълномощник адв. А. О. Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване като твърди, че фактическата обстановка относно факта дали за процесния период, за който се претендира изплащане на неизплатеното трудово възнаграждение, ищецът се е явявал на работа, респ. е бил в готовност да полага труд е установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси касаят установената по делото фактическа обстановка. Чрез въпросите жалбоподателят оспорва извода на съда за недоказаност на възражението на работодателя, че за процесния период ищецът не се е явявал на работа и не бил полагал труд, с твърдение за едностранно обсъждане на доказателствата.
В производството по селектиране на касационната жалба правните въпроси следва да са от значение за изхода на делото, да са включени в предмета на спора и да обуславят решаващата воля на съда за уважаване на исковете, и не следва да касаят правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на доказателствата по делото. В тази смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от жалбоподателя правни въпроси не носят посочената характеристика и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване.
Фактическите изводи на съда не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване. Чрез въпросите – следва ли съдът да приеме, че ищецът не се е явявал на работа само за периода записан в заповедта за дисциплинарното му уволнение или трябва да има предвид всички събрани по делото доказателства, респ. наличието във ведомостите за заплати от страна на работодателя, следва ли да се счита от съда за признаване на иска и явяване на работа, жалбоподателят оспорва формирането на доказателствените изводи на съда. Следва да се посочи, че за да приеме, че за инкриминирания период ищецът е престирал труда си в качеството „технически ръководител” и е бил готов да полага труд на посочената длъжност, съдът е извършил анализ на всички доказателства – писмени и гласни, които е обсъдил поотделно и в съвокупност в тяхната взаимна връзка и обусловеност, след което е направен й извода, че работодателят дължи заплащане на паричния еквивалент на положения труд – начисляваното ежемесечно трудово възнаграждение по ведомостите на работодателя със съответните удръжки за осигуровки и Д. за периода от м. март 2010г. до м. февруари 2013г., присъдено с обжалваното решение до м. декември 2012 г. в размер на 16 181,50 лв. Изложеното идва да покаже, че доказателствените и правни изводи за уважаване на исковете са формирани в съответствие с приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.1001г. на ОСГК на ВКС.
Представената от жалбоподателя съдебна практика няма отношение към поставените правни въпроси, тъй като касае разрешаването на въпроса – дължи ли работодателя заплащане на трудово възнаграждение в хипотезата на престой на работниците и служителите не по тяхна вина, каквато хипотеза по настоящето дело не е била поддържана.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1809 от 30.10.2014г. по в. гр. дело № 1965/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ