1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 14.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6133 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Галена С. С. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. П. М. и адв. А. М., и двамата от АК-С., против въззивно решение от 24.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1329/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен с-в, с което като е потвърдено решение от 30.11.2012 г. на Софийски районен съд, 59 с-в, постановено по гр.д. № 22482/2012 г., са отхвърлени предявените от Галена С. С. срещу Агенция по вписванията [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-4 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-4 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателката правни въпроси са: неприложима ли е закрилата при уволнение, установена с чл. 333 КТ по отношение на уволненията по чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията/ЗА/, предвид действащите разпоредби на международните договори, по които Р България е страна; след като чл. 19а, ал. 1 ЗА изрично предвижда, че служител на някоя от изброените длъжности има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими със самата длъжност, не следва ли да се приеме, че при положение, че специалния закон не предвижда закрила при уволнение, по аналогия следва да се приложи закрилата при уволнение, установена в общия закон, а именно чл. 333 КТ, тъй като такава закрила не би могла да противоречи или да бъде несъвместима с правното положение на служителите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, както и следва ли едно трудово правоотношение, възникнало и изпълнявано по КТ да бъде прекратено по силата на специален закон, като бъдат пренебрегнати основанията за закрила при уволнение и мотивите за прекратяване, предвидени в основания нормативен акт – КТ, като по този начин работодателят се постави в по-благоприятно положение за сметка на работника/служителя; представлява ли чл. 19а, ал. 2 ЗА специално основание за уволнение извън предвидените в КТ или по-скоро цитираната разпоредба сочи само начинът на прекратяване на трудовото правоотношение – едностранно и без предизвестие без да представлява специално основание за уволнение, стоящо извън КТ и представлява ли липсата на мотиви и необосноваността на отказа да се отправи преюдициално запитване по чл. 628 ГПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба Агенция по вписванията [населено място], представлявана от изпълнителния директор В. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА е законосъобразно, тъй като тя се явява от кръга служители, за които е приложимо това специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол и в случая не намира приложение закрилата по чл. 333 КТ. Приел е, че с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА законодателят е въвел възможност органът по назначението да прекрати без предизвестие правоотношенията с посочен кръг лица, имащи функции с осъществяването на изпълнителната власт, като в този случай проверката на съда се ограничава до установяване дали заеманата от уволнения служител длъжност е сред посочените такива в чл. 19а, ал. 1 ЗА и дали заповедта е издадена от органа по назначението. Касае се до прекратяване на трудовото правоотношение с ограничен кръг субекти по целесъобразност с оглед по-доброто и ефективно управление на държавата от страна на висшата й администрация, която целесъобразност не подлежи на съдебен контрол като подобна е и разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.
По изведените от касаторката правни въпроси относно законосъобразността на уволнението на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно решение № 444 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 388/2009 г., ІІІ г.о., решение № 811 от 14.05.2010 г. по гр.д. № 3217/2008 г., ІV г.о., решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009 г., ІІІ г.о., решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр.д. № 527/2011 г., ІV г.о. и др. В тях еднозначно е прието, че прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл. 39, ал. 4 З., като преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване освобождаването на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай без колебание съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Поради спецификата на уволнителното основание за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ. В съответствие с тази задължителна съдебна практика в случая въззивният съд е приел, че касаторката е заемала длъжност – заместник изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, която попада в кръга на длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, поради което прекратяване на трудовото правоотношение с нея е по реда на специалния закон – чл. 19а, ал. 2 ЗА по преценка на органа, който я назначава по целесъобразност и разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ за закрила при уволнение е неприложима. В. решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, което изключва приложението на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. П. въпрос за допуснато процесуално нарушение, поради липсата на мотиви и необосноваността на отказа да се отправи преюдициално запитване във въззивното протоколно определение от 17.06.2013 г., не е обусловил изхода на делото и не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, в случая допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, когато касационното обжалване бъде допуснато, а не са основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1329/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен с-в, по касационна жалба с вх. № 92279 от 08.08.2013 г. на Галена С. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: