3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
С., 31.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 346/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-С. срещу определение от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 9496/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за касационно обжалване, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване на искането й.
Ответникът по частната жалба, [фирма] [населено място], чрез пълномощника си П. Б. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока за касационното обжалване основания, че въззивната инстанция не е констатирала просрочие на касационната жалба и я е администрирала до ВКС, както и че в периода за обжалване процесуалният представител на ищцата е бил в болнични и обективно възпрепятстван да получи въззивното решение, не представляват особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателката не е могла да преодолее. Приел е, че в съдебно заседание на 09.12.2010 г./погрешно посочена 2011 г./, проведено от въззивния съд, страната е била представлявана от процесуалния си представител адв. Д., която е била надлежно уведомена, че съдът ще се произнесе с решение на 23.12.2010 г./погрешно посочена 2011 г./, от която дата започва да тече срокът за касационно обжалване. Приел е също така, че представения болничен лист на адв. Д. касае периода 14.01.2011 – 28.01.2011 г., а въззивното решение е било изготвено на 23.12.2010 г./погрешно посочена 2011 г./
Обжалваното определение на въззивния съд е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от жалбоподателката, налагащи възстановяване на срока за депозиране на касационна жалба на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Неоснователен е доводът за неправилност на определението поради това, че съдът не е съобразил, че през периода на касационното обжалване 14.01.2011 г. – 28.01.2011 г. процесуалния представител на ищцата адв. Д. е била в състояние на временна нетрудоспособност поради повърхностна травма на главата. От една страна, съдебният състав е обсъдил относимия за периода след обявяване на датата на постановяване на въззивното решение до подаване на касационната жалба болничен лист и въз основа на него е изградил обоснован извод. От друга страна, от представения болничен лист не се установява състояние на обездвиженост. Процесуалният представител на частната жалбоподателка адв. Д. е била в отпуск за временна неработоспособност повече от две седмици след като е приключило последното заседание на въззивния съд на 09.12.2010 г., на което е присъствала и е била уведомена, че въззивното решение ще бъде постановено на 23.12.2010 г., от която дата започва да тече срокът за касационно обжалване, т.е. тя е разполагала с възможност своевременно да се запознае с него и да подаде касационна жалба, или за уведоми ищцата затова, тъй като болничният й лист е от 14.01.2011 г. Обстоятелството за допуснати фактически грешки от въззивния съд в обжалваното определение/ на три места вместо 2010 г. е записано 2011 г./ не влияе на горните изводи за липсата на основанията по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за касационно обжалване. В тази връзка е без значение и обстоятелството, че въззивният съд е администрирал касационната жалба, която е върната като просрочена от касационния съд, както и това, че въззивното решение е обявено в срочната книга на 29.12.2010 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 9496/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: