5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 10.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6314 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. Ш. – Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-П., против въззивно решение № 498 от 22.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 545 по описа за 2015 г. на Плевенски окръжен съд, ГК, ІІІ състав, с което като е потвърдено решение № 678 от 11.05.2015 г. постановено по гр.д. № 101/2015 г. на Плевенския районен съд, е уважен предявеният иск от Ц. А. Г. от [населено място] срещу В. М. Ш. – Т., като е прогласена нищожността на саморъчно завещание, съставено от наследодателя А. К. Г., починал на 04.12.2013 г. в полза на В. М. Ш. – Т., обявено с протокол от дата 31.01.2014 г. на Нотариус С. И., вписано с акт № 78, т. І, рег. № 765/2014г. поради противоречие със закона – чл. 25, ал. 1 от ЗН. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният правен въпрос е, след като в началото на саморъчното завещание наследодателят е написал дата 11.11.2010 г. и след изписване на основния текст на завещанието след изречението, че това е последната му воля и без поправки и допълнения подписва завещанието, изписва датата 17.11.2010 г., може ли да се приеме, че двете дати са част от един процес по съставянето на завещанието, или не. В подкрепа на твърденията си касаторката посочва и представя съдебна практика, както следва: решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853/1991 г. на І г.о. на ВС, постановено по стария процесуален ред, решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр.д. № 1512/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 195 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2590/2013 г., І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представените определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-П., в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение като по реда на чл. 258 и чл. 271 ГПК е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск, въззивният съд е приел, че макар първоинстанционният съд неправилно да е квалифицирал спорното право като иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, вместо по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, същият не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с оглед обсъдените фактически обстоятелства, както и направените обосновани правни изводи, е приел, че съдът се е произнесъл по действително предявения иск, с който е сезиран, а именно иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. Приел е също така, че представеното по делото саморъчно завещание има характера на частно завещателно разпореждане /завет/, тъй като със същото завещателят се разпорежда с конкретно свое имущество в полза на ответницата. З. разпореждане, независимо дали е частно или общо е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, установени с разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 ЗН, като същото следва да е изписано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означението на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя. Приел е също така, че изписването на две дати в съдържанието на завещанието води до неговата нищожност, освен ако от самия текст на завещанието не може да се направи категоричен извод, че изписването на завещанието е започнало на първата посочена дата и е приключило на втората посочена дата, както и че датата има особено значение, което е обусловило включването й като задължителен елемент от съдържанието на саморъчното завещание, респ. като формално условие за неговата валидност, защото с последващо завещание може да бъде изрично или подразбираемо отменено предишно завещание, или след завещанието завещателят да отчужди изцяло или отчасти завещаната вещ, което води до отмяна на завета, защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието или пък наличието на грешка, насилие или измама и т.н. В тази връзка е приел, че от съдържанието на процесното завещание не се установява по какъвто и да е начин същото да е започнато на първата посочена дата и да е приключило на втората посочена дата, тъй като в текста му липсват каквито и да са изявления на завещателя в този смисъл. Наличието на техническа грешка при изписване на която и да е от датите е равнозначно на липса на дата, поради което в конкретната хипотеза, е приел, че наличието на две дати в съдържанието на процесното саморъчно завещание с характер на завет води нарушаване на формалното изискване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН за обозначаване на датата на съставяне на саморъчното завещание от страна на завещателя, поради което са налице основанията на чл. 42, б. „б” ЗН и е уважил предявеният иск за обявяване на нищожност на завещанието.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай основанията за допускане на касационното обжалване, съобразно представената от касаторката съдебна практика е по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по поставения правен въпрос въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно тази практика, посочена от въззивния съд и служебно известна на настоящия състав на Трето гражданско отделение на ВКС, обективирана в решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 992/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че съгласно чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Предвид характера на завещанието, което е строго формален акт, датата на съставянето му е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че едната от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането, което не може да се предполага. В конкретния случай в процесното саморъчно завещание са посочени две дати и в текста му не се съдържат данни, от които да се направи извода, че едната дата сочи началото на съставяне на завещанието, а другата бележи края на извършване на разпореждането, поради което и приетото от въззивния съд за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б” ЗН е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което по поставения материалноправен въпрос не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Приетото от въззивния съд по поставения правен въпрос не е в противоречие с представената от касаторката съдебна практика, а в съответствие с част от нея, като другата част се отнася до въпроси, различни от поставения в конкретния случай.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, бланкетно посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – разрешен от въззивния съд обуславящ правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата какъвто не е настоящия случай. Следва да се отбележи, че по приложението на чл. 42, ал. 1, б.”б” ЗН, в частност наличие на две дати в саморъчно завещание, е налице задължителна и безпротиворечива съдебна практика, поради което в конкретния случай не се налага друго тълкуване на тази правна норма.
При този изход на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 680 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 498 от 22.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 545 по описа за 2015 г. на Плевенски окръжен съд, ГК, ІІІ състав, по касационна жалба вх. № 12440 от 11.11.2015 г. на В. М. Ш. – Т. от [населено място].
ОСЪЖДА В. М. Ш. – Т. от [населено място] да заплати на Ц. А. Г. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 680/шестстотин и осемдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: