1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 25.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1208 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П. против въззивно решение № 329 от 26.07.2012 г. по в.гр. дело № 497/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 588 от 24.04.2012 г. по гр. дело № 8422/2011 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касаторката срещу Помощно училище-интернат „А. К.” [населено място].
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, относно това – подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор, относно това основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 3/2011 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК за правомощията на въззивния съд, свързани с преценката на събраните по делото доказателства, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представя съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, а именно – Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Помощно училище-интернат „А. К.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. З. от АК-Шумен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата като за длъжността „старши възпитател НЕО” от девет бройки по старото щатно разписание, в новото те са редуцирани до три бройки, а длъжността „възпитател НЕО” е била трансформирана в друга длъжност. Съдът е приел също така, че извършеният подбор между десетте възпитатели, заемащи длъжностите „старши възпитател НЕО” и „възпитател НЕО”, в т.ч. и ищцата, с протокол на назначената комисия от 07.10.2011 г. е законосъобразен, тъй като е осъществен съобразно критериите, визирани в нормата на чл. 329 КТ – по-добра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка по въпроса подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на подбора, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратена ищцата, както и тази със сходни трудови функции, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, като ищцата е получила оценка от общо 32 точки, а четирима от останалите оценявани са получили по-висок брой точки, поради което тя е била сред възпитателите, предложени да им бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г., а не в противоречие с нея. Следователно, решаващият съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на подбора, респ. законосъобразното приложение на критериите на чл. 329 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК.
Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си целия събран доказателствен материал по делото, както и направените в тази насока възражения от страните, т. е. относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, така както е формулиран, касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е налице, тъй като доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то такива доводи не са изложени, а и нормите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по приложението им е налице непротиворечива съдебна практика, съобразена в обжалваното въззивно решение.
В заключение, поставения правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по поставения правен въпрос от материално естество, от значение за изхода на делото, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 329 от 26.07.2012 г. по в.гр. дело № 497/2012 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 7548 от 05.09.2012 г. на Ю. С. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :