О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. С., 19.01 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 7263/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 125968 от 29.10.2014 г. на Н. Л., представлявана от адв. Д. Г. срещу определение от 21.10.2014 г. по в. гр. д. № 2205/2014 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение като неоснователна молба вх. № 105680 от 12.09.2014 г. за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение СГС неправилно е приел, че не се дължат разноски за въззивното производство. Съдът е обосновал своето решение с оглед характера на производството по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, както и с оглед обстоятелството, че по делото липсват доказателства, да е правен опит за доброволно уреждане на спора.
Първият извод на въззивния съд е неправилен. Макар да няма характер на исково производство, спорното администриране на гражданските правоотношения по чл. 127а СК следва да бъде съпроводено с присъждане на разноски за производството. Такава е и практиката на ВКС (определение 18 от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г).
Вторият извод на СГС също е неправилен, тъй като още с исковата молба е предоставено копие от нотариална покана рег. № 7033, том II, № 178 от 12.12.2012 г. на нотариус К. Б. за съгласие. Приложена е и нотариално заверена декларация рег. № 6052 от 06.10.2010 г. на нотариус Л. С., с която ответникът по частната жалба изразява своя отказ и несъгласие детето му да напуска пределите на страната. При това положение може да се направи единствено извод, че от страна на жалбоподателката са правени опити за доброволно разрешаване на спора относно пътуванията на детето в чужбина. Ето защо неправилно въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на разноски във въззивната инстанция.
Във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 21.10.2014 г. по в. гр. д. № 2205/2014 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение молба вх. № 105680 от 12.09.2014 г. за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски и вместо него постановява:
ОСЪЖДА А. Г. Л. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Н. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.Х, ап.44 сумата от 200 лв., разноски във въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: