4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 266
гр. София, 17.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч.гр.д. № 121 по описа на ІІІ гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Окръжен съд, [населено място], подадена чрез председателя Вл. И. против определение № 738 от 11.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 242/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.11.2010 г., постановено по гр.д. № 27357/2009 г. на Софийски районен съд, с което въззивната жалба на Окръжен съд, [населено място] против решение от 2.11.2010 г. по същото гражданско дело, е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставя процесуалноправният въпрос: от кой момент тече срокът за въззивно обжалване на решение, постановено по глава ХХV ГПК – “Бързо производство”. Поддържа се, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложени са определения на съдилищата, постановени по приложението на чл. 315, ал. 2 ГПК. Поставя се и въпросът: следва ли на посочената от съда дата постановеният съдебен акт да бъде обявен в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5, изр.2 ГПК, който въпрос според жалбоподателя е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата М. И. Пангарова не е подала писмен отговор на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл в деня, в който е било обявено, че ще се произнесе. На жалбоподателя е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, в което изрично е отразено от коя дата тече срокът за обжалване и тя съвпада с деня, в който е било обявено в съдебно заседание, че ще се произнесе- 2.11.2010 г., от който ден тече срокът за обжалване и който срок е пропуснат от частния жалбоподател.
Окръжен съд, [населено място] е ответник по предявените от М. И. Пангарова обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 18.10.2010 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 2.11.2010 г. На посочената дата решението на първостепенния съд е обявено. В него е отразено, че „от тази дата тече срокът за обжалване пред въззивната инстанция”. В съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на частния жалбоподател на 10.11.2010 г., изрично е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, т.е. срокът за обжалване изтича на 17.11.2010 г./ сряда, присъствен ден/, а въззивната жалба е подадена в канцеларията на районния съд на 24.11.2010 г. след изтичането му.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставените процесуалноправни въпроси са значими за изхода на конкретното дело. Атакуваното определение, обаче не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като по правния въпрос: от кой момент тече срокът за въззивно обжалване на решение, постановено по глава ХХV ГПК – “Бързо производство”. не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК ”Бързо производство” се предпоставя от характера на предявените искове и няма нужда съдът да обявява на страните реда, по който трудовият спор ще бъде разглеждан. По поставения въпрос е налице утвърдена съдебна практика, че срокът на обжалване на съдебните решения, постановени в бързо производство по реда на Глава ХХV ГПК, тече от деня, обявен от съда в заседанието за разглеждане на делото – чл.315, ал.2 ГПК, че връчването на съдебния акт по реда на бързото производство е в изпълнение на чл.7, ал.2 ГПК, но няма отношение към началото на срока за обжалването му. В случая в съответствие с утвърдената съдебна практика въззивният съд е приел, че е спазена специалната процедура по чл. 315, ал. 2 ГПК и подадената от жалбоподателя извън законоустановения срок за въззивно обжалване жалба е просрочена. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е инцидентна и преодоляна. Фактът, че на страната е изпратено съобщение за изготвеното съдебно решение, придружено с препис от него, не съставлява основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл. 315, ал. 2 ГПК, предвиждаща момента, от който започва да тече срокът за обжалването на съдебното решение.
По въпроса следва ли на посочената от съда дата постановеният съдебен акт да бъде обявен в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5, изр.2 ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК, в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му, а съгласно чл. 316 от ГПК, съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. В рамките на този срок съдът следва да обяви решението по смисъла на чл. 235, ал. 5 ГПК в срочната книга и в регистъра на решенията. Посочването на деня, в който ще обяви решението в рамките на двуседмичния срок, е вид съобщаване, че съдът ще го обяви в срочната книга и в регистъра. Този ден се обявява в съдебно заседание, от който ден тече срокът за обжалването му. Това е началото на срока за обжалване. В регистъра на съдебните решение по чл.235, ал.5 ГПК се отбелязват номерът на делото, датата на отбелязване на решението и диспозитивът на решението /чл.62, ал.4 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ДВ бр.66/2009 г./. Р. е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Цитираната разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая на посочената дата решението е било обявено в срочната книга на съда и жалбоподателят като страна по делото е имал възможност при проявена грижа да се запознае с решението и го обжалва в определения от закона срок. Задължението на съда да връчи препис от съдебния акт е с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК, но това връчване при бързите производства няма значение за началото на срока. Двата момента могат и да съвпаднат, ако препис се връчи на страната, която отиде в деня, в който следва да се обяви решението. Връчването на препис от решението обаче не е с оглед правото на жалба на страната, а с оглед правото й на защита.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 738 от 11.01.2011 г., постановено по ч. гр.д. № 242/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.11.2010 г., постановено по гр.д. № 27357/2009 г. на Софийски районен съд, с което въззивната жалба на Окръжен съд, [населено място] против решение от 2.11.2010 г. по същото гражданско дело е върната, като просрочена.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: