5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
С., 13.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1813/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. против въззивно решение на Софийски градски съд от 12.10.2010 год. по гр. дело № 6953/2010 г., с което е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността „главен асистент” в катедра „Български език” към Филологически факултет на Югозападен университет „Н. Р.”, извършено със заповед № 139 от 07.05.2009 год. на ректора на университета, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 14.05.2009 г. – 08.112009 г. в размер на 3990 лв. със законна лихва от 15.05.2009 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени процесуалноправните въпроси – допустимо ли е приложението на Кодекса труда, като общ закон, когато за съответната материя има специален закон – чл. 58а Закона за висшето образование (ЗВО).; диспозитивна норма ли е чл. 193, ал. 1 КТ или е императивна и за нея съдът следи служебно; допустимо ли е да се допълва липсващ законоустановен реквизит на уволнителна заповед чрез тълкуване. Представена е съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 58 и чл. 59 от Закона за висшето образование и чл. 62 от Правилник за прилагане на Закона за научните степени и научните звания, чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Югозападен университет „Н. Р.” Б. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представената съдебна практика не влиза в противоречие с прието в обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с трайната съдебна практика, включително и тази по чл. 290 ГПК със задължителен характер.
По въпросите за характера на чл. 193, ал. 1 КТ и допустимо ли е да се допълва липсващ законоустановен реквизит на уволнителна заповед чрез тълкуване.
Според представената от жалбоподателя съдебна практика – решения по гр. дело № 3124/2001 г.; гр. дело № 759/98 год.; гр. дело № 1142/2002г. всички на Върховния касационен съд, както и решения по гр. дело № 735/2009 год. на ВКС; гр. дела № 1035/2009 г. на ВКС; гр. дело № 1068/2009 год. на ВКС; гр. дело № 301/2009 г. на ВКС; гр. дело № 826/2009 год. на ВКС; гр. дело № 267/2009 г. на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика и точното приложение на закона, разпоредбите на чл. 193 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са императивни и за спазването им от работодателя съдът следи служебно. Разпоредбите уреждат процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и регламентират начина за надлежно упражняване от работодателя на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Нарушаването на посочените разпоредби има за последици незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, без да е необходимо съдът на навлиза в съществото на спора.
С обжалваното решение съдът не е отхвърлил императивния характер на чл. 193 и чл. 195 КТ. В решението е казано, че с исковата молба жалбоподателят не е посочил работодателят да е нарушил разпоредбите, но независимо от липса на доводи за незаконност на уволнението, поради неспазване на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 1951 ал. 1 КТ, съдът е разгледал тяхното прилагане от субекта на дисциплинарната власт, с което е изпълнил задължението си служебно да провери процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Въпросът, допустимо ли е да се допълва липсващ законоустановен реквизит на уволнителна заповед чрез тълкуване, не обуславя решаващия извод на съда, че заповедта за уволнението е мотивирана. В тази част мотивите на съда са съобразени с практиката на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК, според която задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания служител да се защита в хода на производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на чл. 195, ал. 1 КТ – нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за служителя начин – посочени са осъществените от служителя действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведени от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция – решения по гр. дело № 518/2009 г. на ВКС; гр. дело №999/2009 г. на ВКС; гр. дело № 410/2009 г. на ВКС; гр. дело № 1068/2009 г. на ВКС; гр. дело № 698/2009 г. на ВКС, всички постановено по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия случай е прието, че за жалбоподателя не е имало съмнение, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на учебни семинарни занимания на посочени в заповедта дати и часове, съобразно учебен разпис между 16 март и 8 април, касаят 2009 год., с оглед трудовото правоотношение между страните възстановено с заповед от 04.04.2008 год. и прекратено със процесната заповед на 07.05.2009 г., т. е. не се касае до тълкуване на заповедта и попълване на неин реквизит, а до опровергаване на формалното твърдение за нарушение при издаването на заповедта, когато тя е ясна и разбираема за уволненото лице по признака време на извършване на нарушенията.
По правния въпрос допустимо ли е приложението на Кодекса труда, като общ закон, когато за правната материя има специален закон – чл. 58а ЗВО, с обжалваното решение е даден положителен отговор съответстващ на постоянната съдебна практика, включително представената от жалбоподателя.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 1205/2009 год. на ВКС, според което специалните основания за освобождаване от длъжност на преподавателите във висшите училища по Закона за висшето образование не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, когато те са осъществени и съдебно решение по гр. дело № 1032/2002 год. на ВКС, според което по отношение на преподавателите във висшите учебни заведения Кодексът на труда намира приложение само за неуредениете в Закона за висшето образование въпроси, каквото е намаляването на преподавателската работа, предвидено като основание за уволнение в специалния закон, в който случай трудовото правоотношение не може да се прекрати поради „намаляване обема на работа” по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тази съдебна практика не влиза в противоречие с приетото по поставения въпрос с обжалваното решение. С решението е прието, че в чл. 58а ЗВО са изброени специални състави на дисциплинарни нарушения, с оглед спецификата на дейността на висшето училище, за които е преценено, че тяхната значимост е такава, че подлежат на най – тежкото дисциплинарно наказание, без съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Разпоредбата визира налагане на дисциплинарно наказание, освен на член на академичния състав и на останалия (помощен) персонал на висшето училище, което според съда изключва ограничително тълкуване на чл. 58а ЗВО. В заключение съдът е приел, че чл. 58а ЗВО не изключва прилагането на общите основания по чл. 190 КТ, когато те са осъществени.
От изложеното е видно, че не са установени предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.10.2010 год. по гр. дело № 6953/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ