3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1184
С., 18.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3873/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от И. Д. чрез пълномощник адв. Надежда Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 20.12.2013г. по в. гр. дело № 8653/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.02.2012г. по гр. дело № 4558/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателя против В. Я. Д. с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 10 000 лв. претендирана по договор за поръчка от 09.02.2007г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, които се свеждат до правната характеристика на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД и как доверителят следва да се отчете на довереника за изпълнението на поръчката, както и въпроса дали признанието на ответницата, че е отчела процесната сума говори за наличие на договор за поръчка. Представя съдебно решение по гр. дело № 46767/2011г. на Софийски районен съд по проведен иск по чл. 79 ЗЗД между същите страни.
Ответницата В. Я. Д. чрез пълномощник адв. А. Т. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 284 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси относно правната характеристика на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД и как доверителят следва да се отчете на довереника за изпълнението на поръчката имат теоретично значение, но отнесени към конкретния предмет на спора не са разрешение в противоречие със съдебната практика относно приложението на чл. 280 и сл. ЗЗД.
В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения относно правната характеристика на договора за мандат като неформален, консенсуален, сключен от момента, в който мандатарят се съгласи да извърши възложените му от доверителя действия за негова сметка, цялостното съдържание на който не може да се изведе от текста на пълномощното. Съдът е посочил, че пълномощното е породило само представителна власт за пълномощника в отношенията му пред третите лица да действа от името на упълномощителя, но упълномощаването не урежда вътрешните отношения между пълномощник и упълномощител. Правните последици на упълномощаването се свеждат до пораждане на отношения на представителство, поради което едностранната упълномощителна сделка сама по себе си не поражда задължение на довереника към доверителя да извърши правните действия, които са му възложени. В този смисъл съдът е посочил, че по делото не е установено наличието на постигнато съгласие, ответницата да извърши правни действия към трето лице от свое име, но за сметка на ищеца в качеството му на доверител. На такова постигнато съгласие не сочи признанието на ответницата, че е предала сумата от извършената продажба на лекия автомобил на управителя на ищцовото дружество направено в отговора по чл. 131 ГПК, където тя е отрекла наличието на създадени отношения по договор за поръчка. Признаването на определен факт не обвързва съда да приеме за доказано признанието, а го овластява да преценява признанието с оглед на всички обстоятелства по делото. Затова признанието не освобождава противната страна от тежестта за доказване.
Приетото с обжалваното решение по поставените правни въпроси не влиза в противоречие с представеното съдебно решение по разгледан иск по чл. 79 ЗЗД между същите страни. Касае се до решение постановено по спор между същите страни с правна квалификация различна от предмета на спора разрешен с обжалваното решение, поради което не може да се изведе противоречиво разрешение на един и същ правен въпрос.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.2013г. по в. гр. дело № 8653/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] представлявано от И. Д. да заплати на В. Я. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ