4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С. 25.02. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 7669/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Целодневна детска градина „С.”, [населено място], [община], подадена чрез пълномощника адвокат Д. В. срещу въззивно решение № 184 от 3.10.2013 г. по гр. дело № 268/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 103 от 16.07.2013 г., постановено по гр.д. № 667/2013 г. на Кърджалийския районен съд са уважени предявените от С. Х. М. срещу Целодневна детска градина „С.”, [населено място], [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на уволнението извършено със заповед № 100 от 13.03.2013 г. на директора на градината на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението, с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: може ли да се вмени във вина на работника или служителя отмяната на болничен лист и това може ли да бъде основание за дисциплинарно уволнение и за задължението на съда при проверка за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение да следи спазена ли е императивната разпоредба на чл.195, ал.1 ГПК. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата С. Х. М. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат М. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от С. Х. М. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени. Приел е, че заповед № 100 от 13.03.2013 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 190, ал.1, т.2 КТ, поради неявяване на работа в продължение на осем работни дни, за периода от 6.11.2012 г. до 15.11.2012 г. е незаконосъобразна, тъй като не са налице виновни / умишлени или непредпазливи/ действия на наказаното лице във връзка с изпълнение на трудовите му задължения. Затова неявяването на работа през посочения в заповедта период не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като по това време ищцата е ползвала разрешен от компетентните органи отпуск по болест и е пребивавала в болнично заведение. Обстоятелството, че болничния лист по-късно е бил отменен, поради нарушаване на процедурата по издаването му е приел, че няма отношение към поведението на ищцата.
Поставения въпрос – може ли да се вмени във вина на ищеца издаването на болничен лист не по установения ред е обуславящ за изхода на спора, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея, когато на ищеца е издаден болничен лист, с който му е разрешено ползването на отпуск по болест, то отсъствието от работа не е без причина. То е било по здравословни причини. Затова липсва виновно поведение, което да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание. Обстоятелството дали болничният лист е бил издаден по установения ред е ирелевантно по отношение законността на уволнението. Дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник или служител, и дори да последва анулиране на болничния лист, поради нарушение на предписаната в закона процедура по издаването му, то това не рефлектира върху преценката за добросъвестността от страна на работника или служителя. Нарушенията при издаване на болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата дисциплина на работника или служителя, ползващ разрешения му отпуск по болест.
По въпроса за задължението на съда при проверка за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение да следи спазени ли са изискванията на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 ГПК, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение. Заповедта е отменена по съображения, че не е установено виновно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата, а не поради неспазване от работодателя изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
На ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 184 от 3.10.2013 г. по гр. дело № 268/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалван
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :