4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
С., 16.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1449/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. З. чрез адвокат Ф. Е. С. адвокатска колегия против въззивно решение № 342 от 18.09.2012г. по в. гр. дело № 328/2012г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 135 от 21.06.2012г. по гр. дело № 130/2012г. на Златоградски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Р. М. К. и К. Р. Х. за връщане и опразване на заето по договор за заем за послужване на таванско помещение и изба всяко едно с площ 28 кв. м. находящи се в самостоятелна сграда в северозападната част на УПИ VІІ-283, кв. 37 по плана на [населено място], [община] при посочени граници.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – по иск за опразване на заети по договор за заем за послужване помещения по чл. 249 ЗЗД допустими ли са възражения от страна на ответника за собственост и доводи за извършени подобрения; допустими ли са представени от ответника с писмения му отговор конкретно посочени писмени доказателства; как се разпределя доказателствената тежест в процеса и необходимо ли е ищецът да докаже се процесния имот се намира в държане на ответниците, респ. ищецът да установява свое владение или държане на имота; следва ли съдът да изложи мотиви защо дава вяра на показанията на свидетел, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и следва ли съдът да изложи съображения защо кредитира или не кредитира показанията на дадени свидетели; ирелевантни ли са делото отправената от ищеца писмена покана до ответниците да освободят помещенията, плащането на данъци от ищеца за процесните помещения и отразяването на тези помещения на негово име по плана на селото, както и от значение ли е за спора, чия е собствеността на вещите в спорните помещения. Жалбоподателят е представил съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, чл. 146, ал. 4 и чл. 274, ал. 2 ГПК, чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 136 ГПК (отм.) във вр. с чл. 79 и чл. 85 ЗС; чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК; чл. 249 ЗЗД, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците Р. М. К. и К. Р. Х., чрез адвокат Л. С. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдения, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 249 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси: дали по иск за опразване на заети по договор за заем за послужване помещения по чл. 249 ЗЗД са допустими възражения от страна на ответника за собственост и доводи за извършени подобрения; допустими ли са представени от ответника с писмения му отговор конкретно посочени писмени доказателства; ирелеватни ли са делото отправената от ищеца писмена покана до ответниците да освободят помещенията, плащането на данъци от ищеца за процесните помещения и отразяването на тези помещения на негово име по плана на селото, както и от значение ли е за спора, чия е собствеността на вещите в спорните помещения са отправени към съществото на спора, изискват анализ и преоценка на доказателствен материал, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 ГПК. Въпросите не са й обуславящи за изхода на делото, не касаят решаващите изводи за отхвърляне на иска и в този смисъл не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Правните въпроси относими към разпределяне на доказателствената тежест в процеса по предявения иск и този по приложението на чл. 172 ГПК и задължението на съда да изложи съображения защо кредитира или не кредитира дадени свидетелски показания са от процесуалноправен характер и с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
С доклада по чл. 146 ГПК изготвен от първата инстанция, съдът е изложил обстоятелствата, от които произтичат претендираните от страните права и възражения, поставил е правната квалификация на спорното материално право, посочил е, че няма права и обстоятелства, които се признават от страните, уточнил е кои обстоятелства се нуждаят от доказване, и за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства като е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните. При разпределяне на доказателствената тежест съдът е спазил принципа, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Ищецът е следвало да докаже наличието на правна връзка с ответниците произтичаща от договор за заем за послужване – постигнато съгласие за предоставяне в безвъзмездно ползване на дадена вещ и фактическо предаване на веща въз основа на така постигнатото съгласие. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че не винаги е необходимо заемателят да е собственик на заетата вещ. Доколкото този въпрос е бил предмет на обсъждане по делото, той е свързан с възраженията на ответниците, че между страните няма облигационна връзка по договор за заем за послужване и вещите – столове, каси, маси са собственост на Й. Х., който е бил разпитан и като свидетел. Обстоятелството, че между този свидетел и ищецът -жалбоподател има влязло в сила решение, с което свидетелят е признат за собственик на процесните помещения, както и че същият е дядо на втория ответник е било съобразено от съда при обсъждане на доказателствата по делото. Съдът е изградил вътрешното си убеждение за достоверност в показанията на този свидетел, като ги е обсъдил във връзка с показанията на останалите свидетели и другите доказателства по делото. По този начин, решаващият извод за отхвърляне на иска поради недоказаност на сключен между страните договор за заем за послужване е направен от съда, след обсъждане на доказателствата посочени от страната, носеща доказателствената тежест и на доказателства въведени в делото от другата страна, а разпоредбата на чл. 172 ГПК е приложена в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика, според която показанията на свидетел лично заинтересуван от изхода на делото, трябва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, и когато съдът се позовава на тези показания е необходимо те да се подкрепят от останалия доказателствен материал – решения по гр. дело № 3495/82 г. ВС; гр. дело № 1876/2008г. ВКС; гр. дело № 963/77 г. ВС; гр. дело № 4216/2008г. ВКС – всички представите от жалбоподателя.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342 от 18.09.2012г. по в. гр. дело № 328/2012г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА З. А. З. да заплати на Р. М. К. и К. Р. Х. съдебни разноски за настоящето производство в размера на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ