3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
С., 28.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1222/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. против въззивно решение № 101 от 10.05.20011 г. по гр. дело № 190/2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 2215/2010 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 29 от 31.08.2010 г. на кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „управител” на Общинско предприятие „Спортни имоти” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от шест месеца на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са въпросите – след уволнението на работник или служител поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на работата, работодателят може ли да назначи друго лице, което също не притежава посочените изисквания; длъжен ли и в мотивите на заповедта за уволнение работодателят да сочи причините за уволнението; заложените образователни изисквания и професионална квалификация в длъжностната характеристика за длъжността „директор” могат ли да се прилага и по отношение на длъжността „управител”, която е заемал ищецът. В останалата част изложението съдържа твърдения за материланоправна и процесуалноправна незаканосъобразност и необоснованост на обжалваното решението, от които не могат да се изведат правни въпроси. Към изложението е представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, чрез която се поддържа и приложно поле за допускане на касационно обжалване освен по т. 3 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Община [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въпросът – може ли работодателят след уволнението на работник или служител поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на работата, да назначи друго лице, което също не притежава посочените изисквания не обуславя изхода на делото, явява се извън предмета на предявения иск, а жалбоподателят няма твърдения за злоупотреба с право от страната на работодателя.
Въпросът – длъжен ли и в мотивите на заповедта за уволнение работодателят да сочи причините за уволнението, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която заповедта за уволнение по т. 6 може да се издаде и на двете основания, които са съвместими и не се изключват помежду се. В този случай в заповедта следва да се посочи, в както се изразява липсата на образование и/или липсата на квалификация. В оспорената заповед работодателят е обосновал уволнението по т. 6 с липса на образователен ценз – ищецът е със завършено средно образование, специалност автомобилна експлоатация и ремонт, квалификация – среден техник, а повишените изисквания за заеманата от него длъжност „управител” Общинско предприятие „Спортни имоти” са въведени след сключването на договора и видно от длъжностната характеристика изискването за образователна степен е магистър в областта на икономиката, мениджмънт и управление на спорта или хуманитарно образование със съответните специалности. Според установената съдебна практика решението на работодателя да промени изискванията за образование или квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Въпреки това в решението са изложени и съображения, че предмета на осъществяваната дейност за посочената длъжност налага на се повишат изискванията за образователен ценз. В този смисъл е приетото с решение по гр. дело № 254/2009 г. ВКС; решение по гр. дело № 28/2010 г. ВКС; решение по гр. дело № 1042/2009 г. ВКС – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 598/2009 г. ВКС по чл. 290 ГПК.
Въпросът – заложените образователни изисквания и професионална квалификация в длъжностната характеристика за длъжността „директор” могат ли да се прилага и по отношение на длъжността „управител”, която е заемал ищецът, също не налага допускане на касационно обжалване, тъй като в случая се касае до промяна на наименованието на една и съща длъжност, извършено по Решение на Общински съвет № 71/28.05.2010 г. във вр. с ПМС № 67/14.04.2010 г., относно щатното разписание на длъжностите в ОП „Спортни имоти”.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и по т. 3, която е посочена формално, без да са развити съображения за приложението й, без посочена необходимост от промяна на установената задължителна съдебна практика на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 10.05.2011 г. по гр. дело № 190/2011 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ