4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 742
С., 23.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 11/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ф. К. против въззивно решение № 199 от 14.10.2011 г. по гр. дело № 391/2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 198 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 276/2011 г. на Смолянски районен съд и са отхвърлени исковете за признаване за незаконно уволнението на Р. Ф. К., извършено със заповед № 1 от 03.01.2011 г. на директора на Държавно горско стопанство „С.” ДП – С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и осъждане на Държавно горско стопанство „С.” ДП – С. да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3402 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен правния въпрос – допустимо ли е при уволнение поради съкращаване на щата по пътя на тълкуване да се определи, кога дадено щатното разписание е било утвърдено, без в същото да е посочена дата, или преценката за това може да се изгради на доказателствата по делото по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът „Държавно горско стопанство С.” ДП в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ правен въпрос е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – решения на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Представените съдебни решения разглеждат случаи на уволнение поради съкращаване на щата, в които е определен фактическия състав на основанието, при доказването на който уволнението е законно. В решенията по гр. дело № 1010/94 ВС и гр. дело № 2754/2000 г. ВКС е прието, че уволнението поради съкращаване на щата е законосъобразно, когато съкращението е реално, т. е. трудовата функция действително е премахната, фактическото премахване на длъжността е извършено от компетентния орган по надлежен ред преди да се извърши уволнението, което означава датата на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършена промяната на щата. Последната е от съществено значение, тъй като спрямо нея се определя правомерността на уволнението.
Прието с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е извел фактическия състав на уволнението поради съкращаване на щата, обсъдил е представените доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и обвързаност, и е приеме, че към момента на прекратяване на трудовия договор, в случая с изтичането на срока на предизвестие 02.01.2011 г., трудовата функция на ищцата е била премахната реално с длъжностното разписание на л. 47 от делото, изготвено във връзка със заповед от 28.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, получена от работодателя на 29.07.2010 г., за вливане на Д. „М.” в Д. „С.”, в което се съдържа нареждане в срок до 01.08.2010 г. директорът на Д. „С.” да представи длъжностно разписание на предприятието след вливането, а в срок до 30.09.2010 г. да предприеме действия пред Агенцията по вписване за вписване в търговския регистър на Д. „С.”. Съдът се е позовал на Заповедта на директора Д. „С.” ДП за назначаване на комисия за подбор и протокола за извършен подбор, и двата документа с дата 01.12.2010 г., както й на искането на работодателя до Синдикалната организация при Д. „С.” ДП с дата 01.12.2010г., респ. полученото от Синдиката разрешение за уволнението на ищцата с дата 01.12.2010 г. Тези доказателства обсъдени в тяхната взаимна връзка са дали основание на съда да направи извода, че длъжностното разписание на л. 47 от делото, утвърдено без посочена дата, е изготвено точно в изпълнение на заповедта за обединението на двете горски стопанства, и с оглед на указаните в заповедта срокове това е станало далеч преди прекратяването на трудовия договор, т е. длъжностното щатно разписание, от което е видно, че щатните бройки за длъжността „счетоводител” от две са намалени на една щатна бройка предхожда поименното щатно разписание влязло в сила на 03.01.2001 г., поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение едната щатната бройка заемана от ищцата е била реално премахната.
Предвид изложеното поставеният от жалбоподателката правен въпрос, косвено касае фактическия състав на основанието за уволнение поради съкращаване на щата и в този смисъл, той не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, а конкретният отговор на въпроса пряко касае съществото на спора и приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК (не посочения от жалбоподателката чл. 236, ал. 2 ГПК), който с обжалваното решение също е приложен точно и съобразно практиката на ВКС.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна направените за настоящето производство съдебни разноски в размер на 300 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 14.10.2011 г. по гр. дело № 391/2011 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Ф. К. да заплати на Държавно горско стопанство „С.” ДП – С. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ