5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
С., 19.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 303/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 248 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците В. Г. И. и И. Н. И., по частна жалба на ответницата Е. Е. И. лично и със съгласието на майка си О. В. Н. и по частна жалба на В. П. Г. против въззивно определение № 2039 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3044/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.11.2010 г. по гр. дело № 4783/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска с прано основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за замяна на имоти по нотариален акт № 197 от 26.11.2007 г. на нотариус Ч. и в частта, с която В. Г. И. и И. Н. И. са осъдени да заплатят на Е. Е. И. съдебни разноски в размер на 1700 лв. и определението е отменено в частта, с която В. Г. И. и И. Н. И. са осъдени да заплатят на Е. Е. И. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н. сумата 1000 лв. разноски по делото, разлика над 1700 лв. до присъдените 2700 лв. и в частта, с която В. Г. И. и И. Н. И. са осъдени да заплатят на В. П. Г. и С. Х. сумата 1500 лв. разноски и оставил без уважение искането на Е. Е. И. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н. за осъждане на В. Г. И. и И. Н. И. за сумата 1000 лв. разноски по делото – разлика над 1700 лв. до присъдените 2700 лв. и искането на В. П. Г. и С. Х. за осъждане на В. Г. И. и И. Н. И. да им заплатят 1500 лв. разноски по делото.
Жалбите са подени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
По жалбата на ищците В. Г. И. и И. Н. И..
Ищците обжалват определението в частта, с която е прекратено производството по предявения иск и в частта, с която са осъдени да заплатят на ответницата Е. Е. И. съдебни разноски 1700 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД, чл. 99 ЗЗД, чл. 102 ЗЗД, чл. 73 ЗЗД, както и в нарушение на чл. 65, ал. 1 ЗН. Изведени са редица въпроси, но относим към предмета на делото е въпросът – имат ли правен интерес ищците от воденe на иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за замяна на недвижими имоти извършена в нотариална форма, при изплащане на част от сумите по изпълнително дело с взискатели – ищците след завеждане на исковата молба, но неплащане на акцесорни вземания във връзка с главния дълг. Останалите въпроси не обуславят изхода на делото и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че ищците нямат правен интерес от прогласяване недействителността на сключен между ответниците договор за замяна на недвижими имоти, предявен след като въз основа на изпълнителен лист, ищците в качеството им на кредитори, са образувани изпълнително дело срещу ответницата Е. И. с цел осребряване на вземането по изпълнителния лист, чрез осребряване на единия от недвижимите имоти по договора за замяна, след като вземането на ищците по изпълнителния лист е обезпечено с ипотека върху този имот, придобит от ответниците Г. и Х. с оспорения нотариален акт. Прието е, че прехвърлянето на ипотекиран имот не съставлява пречка изпълнителните действия да бъдат проведени и срещу новия собственик (чл. 173 ЗЗД), тъй като вписаната ипотека следва ипотекирания имот и ипотекарният кредитор, каквото качество имат ищците, е с право на предпочително удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, обезпечаваща всяка част на обезпеченото с ипотека вземане, както и всеки негов остатък, ако същото не е изцяло изплатено. В процесния случай цялото вземане по изпълнителния лист на взискателите – ищци е било погасено от приобретателите на ипотекирания имот по договора за замяна. Прието е, че погасяването е направено надлежно и допустимо при условията на чл. 73 ЗЗД, тъй като процесното задължение е парично и не може да се окачестви като „интуито персоне”, затова визираните от ищците правила на чл. 102 ЗЗД са неприложими. След като извършеното плащане погасява дълга към ищците, материалния им интерес като кредитори по това вземане е удовлетворен, поради което е прието, че те нямат правен интерес да водят настоящето дело, нито да продължават изпълнителното производство, поради изчерпване на предмета му, а твърденията за непокрити вземания, касаят правоотношения извън предмета на обжалваното определение.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, включително представената от жалбоподателите, което изключва допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По жалбата на ответницата В. П. Г..
Ответницата обжалване определението в частта, с която не е уважено искането за присъждане на съдебни разноски в размер на 1500 лв.
С обжалваното определение е прието, че от представения по делото договор за правна помощ не се установява реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа, че след като представляваната и нейният пълномощник са роднини по права линия съдът е следвало да присъди разноски, ако не договорените, то в размер по Наредба № 1/2004 год. на ВАС.
Определението в обжалваната му част е правилно.
Макар страните по договора за правна помощ да са в роднински връзки, при оформянето на договора те са уговорили конкретен размер на адвокатско възнаграждение, което не е реално платено. Договорът не е оформен като безплатно предоставяне на правна помощ поради близка родствена връзка между страните, когато би могло да се разгледа искане за присъждане на възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
В тази част определението следва да се потвърди.
По жалбата на ответницата Е. Е. И. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н..
Ответницата обжалва определението в частта, с която съдът не е уважил искането за присъждане на съдебни разноски в размер на 1000 лв. разлика между 1700 лв. и присъдените 2700 лв.
С определението е прието, че от договореното адвокатско възнаграждение (вкючително за обезпечителните производства, разноските по които се присъждат съобразно изхода на исковото производство) са платени само разноски в размер на 1700 лв.
Определението е неправилно.
От договореното с договор за правна помощ от 23.09.2008 г. адвокатско възнаграждение са изплатени 1000 лв. при сключването на договора и още 1000 лв. на 27.07.2009 г. с разписка, в която изрично е посочено, че се заплащат 1000 лв. като част от договореното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 23.09.2008 г. Следователно от адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 23.09.2008 г. за заплатени 2000 лв. – 1000 лв. на 23.09.2008 г. и 1000 лв. на 27.07.2009 г., платени са още 700 лв. – по договора от 29.05.2008 г. 400 лв. и договора от 14.05.2008 г. 300 лв., или на ответницата Е. И. с оглед изхода на делото се дължат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2700 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В тази обжалвана част определението е неправилно и следва да бъде отменено, като се присъдят още 1000 лв. разноски по делото към присъдените 1700 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2039 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3044/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 29.11.2010 г. по гр. дело № 4783/2007 год. на Софийски градски съд като е прекратено производството по иска на В. Г. И. и И. Н. И. за прогласяване недействителност на договор за замяна на недвижими имоти по нотариален акт № 197/26.11.2007 г., том ІІ, рег. № 2554, дело № 373/2007 г. на нотариус Ч., с район на действие Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2039 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3044/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на В. П. Г. и С. Х. за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
О. определение № 2039 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 3044/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която не е уважено искането на Е. Е. И. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н. за осъждане на В. Г. И. и И. Н. И. за сумата 1000 лв. разноски по делото – разлика над 1700 лв. до присъдените 2700 лв. и ОСЪЖДА В. Г. И. и И. Н. И. да заплатят на Е. Е. И. чрез нейната майка и законна представителка О. В. Н. съдебни разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение към присъдените 1700 лв. или общо 2700 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ