2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
С., 06.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 51/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на К. К. Д. против въззивно определение № 15373 от 24.10.2011 г. по ч. гр. дело № 10278/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.06.2011 г. по гр. дело № 58468/2010 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя, поради липса на правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК – оспорване истинността на заключения на вещи лица.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса за установяване неистинността на документ като отменително основание, при влязло в сила съдебно решение, по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пред. 1 ГПК.
Ответникът Столична община, район „К. село” не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено разпореждане преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят е поискал да се установи неистинността на експертни заключения, въз основа на които е поставено влязло в сила съдебно решение. Прието е, че заключението на вещото лице представлява диспозитивен документ, който може да бъде оспорен относно неговата автентичност, тъй като предвид естеството на изявлението в документа е недопустимо да се оспорва верността на изводите на вещото лица, чрез иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос отнесен към процесния случай не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Заключението на вещото лице няма характер на документ по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, а за да е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е необходимо влязла в сила присъда за дадено от вещото лице невярно заключение.
Жалбоподателят е оспорил верността на заключение на вещо лице чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, като извежда правния си интерес от възможността за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение постановено в производството, по което е депозирано заключението.
Според трайно установената съдебна практика, оспорването на истинността на документ от заинтересованата страна като преюдициален въпрос за изхода на делото, по което е представен е допустимо чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК /отм/) докато е висящо производството по това дело, в което документът е бил представен. След влизане в сила на решението по него, липсва правен интерес от установяване неистинността на документа, тъй като заинтересованата страна може да иска неговата отмяна само чрез установяване на подправката с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./). В този смисъл – опр. по ч.гр.д № 601/2009 г. ВКС; опр. по ч.гр.д № 601/20099 г. ВКС; решение по гр. дело № 1945/2008 г. ВКС; решение по т.д. № 125/2009 г. ВКС; опр. по гр.д № 302/2009 г. ВКС; решение по гр. д № 1203/2008 г. ВКС; решение по гр. дело № 93/1999г. ВКС, по приложението на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 3 и ал. 4 ГПК /отм./) във вр. с чл. 303 ГПК (чл. 231 ГПК /отм./).
Представената от жалбоподателя съдебна практика – решения на районни и окръжни съдилища без да са заверени, че са влезли в сила, не може да бъде преценявана като противоречива съдебна практика към приетото с обжалваното определение.
От изложеното е видно, че жалбоподателят е могъл да оспори заключенията на вещите лица докато производството по делото, в което са били депозирани, е било висящо. Това произтича от естеството на заключението на вещото лице като доказателствено средство с особен правен режим и процесуалното положение на вещото лице. Ако е пропуснал да направи това и решението е влязло в сила, и ако то е основано на невярно заключение, заинтересованата страна може по наказателен ред да установи това и да иска отмяна на влязлото в сила решение.
При тези съображения не се установява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15373 от 24.10.2011 г. по ч. гр. дело № 10278/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ