1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1409
С., 29.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 688 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт на под. 32140-В. Р. С., против въззивно решение № 25 от 10.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1112 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са уважени предявените искове от И. Х. П. от [населено място] срещу Министерство на отбраната, с правно основание чл. 203, ал. 3 и чл. 204 З./отм./ и чл. 86 ЗЗД, за сумата по главницата общо от 7082,56 лв., както и лихва за забава в общ размер от 1412,32 лв.
К. поддържа, че въззивното решение, с което са уважени предявените срещу него искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, ведно с дължимата лихва за забава, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд е в противоречие със съдебната практика, а разрешаването на поставените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, е изведен материалноправния въпрос, свързан с приложение нормите на чл. 203 и чл. 204 З./отм./. В подкрепа на твърденията си, касаторът е посочил и представил съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, а именно – определение № 723 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 4600/2008 г. на ВКС, определение № 196 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 4134/2008 г. на ВКС и решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 на ВКС, последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представените определения на ВКС в производство по чл. 288 ГПК не съставляват противоречива съдебна практика с оглед разрешението дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК сочи на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, И. Х. П. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по паричен иск, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че за процесния период отработените в повече часове, представляващи разликата между фактическата продължителност на работното време на ищеца и нормативно определената месечна продължителност на служебното му време, е в размер на 5192 часа. В тежест на ответника е било да докаже, че е компенсирал този труд с почивки, което не е сторил. Съдът е приел исковете за заплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 226, съгласно чл. 204, ал. 4 З./отм./ за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 З./отм./ за основателни и е присъдил сумата от 7082,56 лв., ведно със лихвата за забава в размер на 1412,32 лв.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като въпросът за приложение нормите на чл. 203 и чл. 204 З./отм./ е формулиран твърде общо и по тази причина не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация. Това е така, тъй като посочване само на предмета на делото, не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби относно конкретни, от значение за изхода на делото материалноправни или процесуалноправни въпроси. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Извън горното следва да се посочи, че съдебната практика по прилагането на чл. 203 и чл. 204 З./отм./ е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 455 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г., решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г./посочено и от касатора/, решение № 437 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1333/2009 г., решение № 662 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 160/2010 г. и др. на Върховния касационен съд, като приетото в обжалваното решение по приложението на чл. чл. 203 и чл. 204 З./отм./ е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 10.01.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1112 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3386 от 02.02.2011 г. на Министерство на отбраната [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: