1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
С., 13.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5683 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Р. от АК-С. против въззивно решение № 259 от 18.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 209/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 94 от 18.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1229/2013 г. на Смолянския районен съд, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от Е. И. Г. от [населено място] срещу Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място]. С въззивното решение й е присъдено обезщетение за принудителна безработица по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 702,60 лв., в който аспект е изменено първоинстанционното решение.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, който е обусловил изхода на делото, а именно – налице ли е изискване за обективиране в писмена форма на извършения от работодателя подбор и допустимо ли е релевантните обстоятелства по см. на чл. 329, ал.1 КТ да се установяват с всички доказателствени средства в хода на съдебната проверка на извършеното уволнение, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика: ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, решение № 438 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1569/2013 г., ІV г.о., решение № 297 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1733/2011 г., ІV г.о., решение № 616 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1327/2009 г., ІІІ г.о., решение № 30 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 431/2010 г., ІІІ г.о. и решение № 133 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 74/2009 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-С., я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата, но че извършеният подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал, а това е в негова доказателствена тежест, че подборът е извършен съобразно законовите критерии по чл. 329 КТ, а именно – по-добра работа и по-висока квалификация, тъй като в случая подборът е осъществен само по критерия по-добра работа, но не и по критерия по-висока квалификация. В обобщение съдът е приел, че работодателят не е доказал наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки, за да е законосъобразен извършения подбор по смисъла на чл. 329 КТ.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, а не в противоречие с нея, както се твърди в изложението към касационната жалба. Приетото от въззивния съд по поставения въпрос – налице ли е изискване за обективиране в писмена форма на извършения от работодателя подбор и допустимо ли е релевантните обстоятелства по см. на чл.329, ал.1 КТ да се установяват с всички доказателствени средства в хода на съдебната проверка на извършеното уволнение е в съответствие с разрешението, дадено в ТР № 3/2012 г. по приложението на чл. 329 КТ, а именно, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение въззивния съд е приел, че протокола на назначената комисия за подбор е оспорен и в тежест на работодателя е да докаже неговата законосъобразност. В случая от събраните по делото доказателства това не е установено. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото разрешение в тълкувателното решение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на приетото от въззивния съд, че подборът е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК. В заключение, поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационен контрол.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 18.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 209/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2961 от 10.07.2014 г. на Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място].
ОСЪЖДА Ученическо общежитие „В. Д.” [населено място] да заплати на Е. И. Г. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :