6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
С., 06.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6365/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска национална телевизия представлявана от Вяра А. чрез пълномощник адвокат Х. Т. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 2351 от 29.03.2013 г. по в. гр. дело № 16239/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-55-196 от 16.10.2012 г. по гр. дело № 40434/2011 г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Б. Б. извършено със заповед № 1090 от 26.07.2011г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „видеотехник” и Българска национална телевизия е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода 26.07.2011г. – 26.01.2012г. в размер на 2733,15 лв., ведно със законна лихва от 21.09.2011г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба; представлява ли процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад, който да отдели спорното от безспорното, да дава указания за това, кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване, както и за кои факти не се сочат доказателства; изпълнено ли е задължението на съда да напътства страните и да дава конкретни указания по разпределяне на доказателствената тежест с конкретизиране на обстоятелствата и фактите, които подлежат на доказване; има ли задължение въззивният съд при нарушение на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд да извърши опороченното действие като изготви доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, или за които не се сочат доказателства и по материалноправния въпрос относно определяне кръга на лицата, които следва да бъдат включени в подбора по чл. 329 КТ, респ. разликите в трудовите функции могат ли да произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структорни звена на предприятието на работодателя, обусловено от различната технологична структура. По поставените правни въпроси жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Д. Б. Б. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Твърди се изложението, че в исковата молба ищецът е оспорил законността на извършения подбор, но изрично не е посочил факта, че в подбора не били взели участие всички лица, заемащи длъжността „видеотехник”, от което следвало да се приеме, че такъв довод не е наведен, с което е мотивиран процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба.
По този въпрос жалбоподателят представя решение по гр. дело № 77/2011г.,ІV-го г. о. на ВКС, в което на идентичен правен въпрос е даден отговор в смисъл, че с оглед принципа на диспозитивното начало установен с чл. 6, ал. 2 ГПК в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основание на иска. Щом в исковата молба не е оспорен релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда.
Посочената съдебна практика не влиза в противоречие с приетото в обжалваното решение, тъй като в исковата молба ищецът изрично е оспорил законността на подбора с твърдения, че същият е извършен в нарушение на чл. 329 КТ, подборът е задължителен, но към момента на съкращаването на длъжността „видеотехник” в съответният комплекс, респ. дирекция и сектор са работели повече от 50 човека, правилно е прието от съда, че в исковата молба се навежда довод за неучастието в подбора на всички лица заемащи длъжността, от която е освободен ищеца.
Според ТР № 3/16.01.2012г. ОСГК на ВКС, при оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора на доказване подлежат – извършването на подбора, включването в подбора на всички негови участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа, което идва да покаже, че щом подборът е оспорен, съдът е длъжен да извърши цялостен съдебен контрол на подбора.
Останалите процесуалноправни въпроси обобщено касаят задължението на първоинстанционният съд да извърши доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, и ако това не е сторено следва ли въззивният съд да изготви доклад за отстраняване на допуснатите нарушения. В изложението се поддържа, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията по т. 3, т. 4 и т. 5 на чл. 146 ГПК – да посочи, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Жалбоподателят представя решение по гр. дело № 386/2009г., трето г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1184/2010 г., трето г. о., ВКС. Според посочената съдебна практика, по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Поради определящото значение за изхода на делото на въпросите за доказателствената тежест, те са вменени в задължение на съда по силата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Първоинстанционният съд следва да изготви доклад, в който да посочи, как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. В. съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл. 146 ГПК следва да повтори опороченото действие като направи доклад по делото и укаже на страната фактите, които се нуждаят от доказване, за кои от тях не са представени доказателства и за допустимите доказателствени средства.
Изготвеният от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК не страда от пороци, които да дават основание въззивният съд да изготви нов доклад. Този въпрос е засегнат в мотивите на обжалваното решение и приетото не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. В. съд е отговорил на възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения от първия съд при изготвянето на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК като е приел, че с оглед на наведените в исковата молба твърдения за незаконно извършен подбор по чл. 329 КТ с определението от закрито заседание на 16.03.2012 г. първоинстанционният съд изрично е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, както реалното съкращаване на щата, така и надлежно извършен подбор в съответствие с изискванията на чл. 329 КТ в случай, че заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция. От съдържанието на доклада е видно, че съдът е отделил спорното от безспорното, като е дал указания, кои обстоятелства се нуждаят от доказване и чия е доказателствената тежест.
Предвид изложеното по поставените процесуалноправни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По материалноправния въпрос – относно определяне кръга на лицата, които следва да бъдат включени в подбора по чл. 329 КТ, респ. разликите в трудовите функции могат ли да произтичат от разлики в естеството на възложената работа в различни структорни звена на предприятието на работодателя, обусловено от различната технологична структура.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 185/2012 г. на четвърто г. о. на ВКС, според което по идентичен правен въпрос е прието, че разликите в трудовите функции на служителите произтичат от разлики в естеството на възложената им работа в различни структорни звена на работодателя. С оглед конкретните специфични особености на възложената работа изискваща ползване на различно оборудване, апаратура, софтуерни продукти и др. е необходимо служителите да притежават различни умения, знания, специализации, квалификации и съответно сертификати за тях. Идентичността на трудовите функции се определя от идентичността на естеството на изпълняваните трудови функции. Представено е й съдебно решение по гр. дело № 1451/2011г. на четвърто г. о. на ВКС, в което е прието, че когато работодателят е задължен да извърши подбор по чл. 329 КТ, той се извършва, за да бъде определено, кои работници да бъдат уволнени и кои да бъдат запазени. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходството на възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования могат да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования могат да включват несъществено различаващи се трудови функции.
Прието е с обжалваното решение, че в подбора са участвали само 42 лица заемали длъжността „видеотехник” само в сектор „Студийни комплекси” и не са участвали 15 лица заемали длъжността „видеотехник” в същата дирекция, същия комплекс, в сектор „Видеозапис” и в сектор „Звук”. При липсата на доказателства, от които може да се направи извод, че по длъжностни характеристики изискванията за длъжността „видеотехник” в отделните сектори на общото структорно звено „Производствен апаратно-студиен комплекс” са различни, за да се приеме липса на еднаквост или сходство е прието, че подборът е незаконен, тъй като в него не са участвали всички лица заемащи същата и сходна длъжност с тази на ищеца. В тази връзка, обсъждайки тезата на жалбоподателя за наличие на различия в отделните длъжностни характеристики за длъжността „видеотехник” в останалите сектори на комплекса от тези за същата длъжност в сектора, в който е работил ищеца, съдът се е позовал на представената от работодателя длъжността характеристика за длъжността „видеотехник”, която е обща и се отнася за цялата структорна единица „Производствен апаратно-студиен комплекс”, т. е. при определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, съдът се е ръководил от идентичността на естеството на изпълняваните трудово функции, при липса на представени от работодателя доказателства за различия в длъжността „видеотехник” в различните сектори на комплекса.
Предвид изложеното по поставения материалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2351 от 29.03.2013 г. по в. гр. дело № 16239/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска национална телевизия да заплати на Д. Б. Б. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ