1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
С., 18.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 53 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Т. Е. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-Р., против въззивно решение № 531 от 01.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 728/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1330 от 30.06.2011 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 1741/2011 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавна опера-Р., [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касатора материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на спора, са – как следва да се упражни правото на работника да ползва отпуск за минали години след като този отпуск не е включен в графика и липсва изработен от работодателя график за ползване на отпуск, който е свързан с приложението на чл. 173, ал. 9 КТ; налице ли е виновно поведение от страна на работника, когато работодателят е създал и утвърдил начин на работа, който не съответства точно на закона и работникът се съобразява с този начин на работа и в тази връзка налице ли е по-ниска тежест на нарушението, ако е извършено при така утвърдена практика от страна на работодателя и тя се прилага за всички останали работници, както и налице ли е отсъствие от работа, ако работникът през този период участва в турне на оркестъра на работодателя; следва ли работникът да бъде уведомен, че обясненията, които му се искат са по повод на дисциплинарно нарушение и предстоящо дисциплинарно наказание; може ли обясненията по чл. 193 КТ да се искат от лице, различно от работодателя и ако може трябва ли това лице да е упълномощено съгласно чл. 192, ал. 1 КТ. По поставените правни въпроси не е представена задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а решения на отделни състави на ВКС/ВС, а именно: решение № 1158 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 2189/2002 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение № 764 от 01.12.1998 г. по гр.д. № 1738/1997 г. на ІІІ г.о на ВКС, решение № 1935 от 13.02.2001 г. по гр.д. № 562/2000 на ІІІ г.о на ВКС. Представеното решение № 419 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК не касае поставените правни въпроси, а се отнася до материалноправния въпрос за индивидуализиране в заповедта за дисциплинарно наказание от обективна и субективна страна нарушението на работника или служителя.
Ответникът по касационната жалба Държавна опера – Р., чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че със заповед за дисциплинарно уволнение № 9 от 08.02.2011 г. работодателят е спазил разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ като е поискал от ищеца да даде писмени обяснения за извършените дисциплинарни нарушения и е изложил мотиви за дисциплинарното уволнение. Приел е също така, че провиненията на ищеца, а именно – неявяване на работа за периода от 24.11. до 17.12.2010 г., за което не е имал писмено разрешение от работодателя за ползване на отпуск, още повече, че са касае за период, в който той е имал професионални ангажименти и отсъствието му е наложило ангажиране на друг оркестрант извън състава на Държавна опера-Р., представляват грубо нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят го е наказал с най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, което съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не е посочена задължителна практика на ВКС/ВС.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси от материално естество, от които от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК са въпросите относно това, следва ли работникът да бъде уведомен, че обясненията, които му се искат са по повод на дисциплинарно нарушение и предстоящо дисциплинарно наказание, както и може ли обясненията по чл. 193 КТ да се искат от лице, различно от работодателя и ако може трябва ли това лице да е упълномощено съгласно чл. 192, ал. 1 КТ, които правни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се по първия въпрос в решение № 220 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 1917/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 209 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, съгласно чл. 193 ГПК, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали да дадени лично пред него. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарно производство като динамичен фактически състав не е уредено в КТ. Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. По втория правен въпрос, обусловил изхода на делото също е налице задължителна съдебна практика, съобразена във въззивното решение, съдържаща се в решение № 322 от 05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 494 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1687/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че изслушването на работника или служителя, или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, например от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Очевидно се допуска смешение между възможността да се изискат и приемат писмените обяснения от трето лице, предвидена в чл. 192, ал. 1 КТ и възможността да се изискат и приемат писмените обяснения от трето лице, което обаче не е носител на дисциплинарната власт. В последния случай е от значение достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, който да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техният приносител или кой е извършил организационните действия по изискването им. Правният въпрос относно приложението на чл. на чл. 173, ал. 9 КТ, както и този налице ли е виновно поведение от страна на работника, когато работодателят е създал и утвърдил начин на работа, който не съответства точно на закона и работникът се съобразява с този начин на работа и в тази връзка налице ли е по-ниска тежест на нарушението, ако е извършено при така утвърдена практика от страна на работодателя и тя се прилага за всички останали работници, както и налице ли е отсъствие от работа, ако работникът през този период участва в турне на оркестъра на работодателя, не са обусловили изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това по същество по приложението на чл. 173, ал. 9 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е поискал да му се разреши ползването на неплатен отпуск за процесния период, което работодателят е отказал. Освен това липсва основание да се приеме, че той е ползвал платен отпуск в хипотезата на чл. 173, ал. 9 КТ, тъй като молбата му за платен отпуск от 26.10.2010 г. , в която той собственоръчно е нанесъл поправки относно размера на платения отпуск и времето за ползване, не може да се счете уведомление за ползване на отпуск по смисъла на чл. 173, ал. 9 КТ. Правото на работника или служителя да определи сам времето за ползване на отпуск, за което да уведоми работодателя, уредено в тази норма възниква при наличието на определени предпоставки по ал. 1 на същия текст, а именно платеният отпуск да е заявен и включен в утвърден от работодателя график за ползване на платените годишни отпуски и работодателят да е отказал ползването му за периода по графика, каквито в случая не са налице. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за касационното производство в размер на 744,80 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 531 от 01.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 728/2011 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11865 от 06.12.2011 г. на Е. Т. Е. от [населено място].
ОСЪЖДА Е. Т. Е. от [населено място] да заплати на Държавна опера-Р., [населено място] деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 744, 80 лв./седемстотин четиридесет и четири лева и 80 ст./
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: