4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
С., 15.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 488/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. М. чрез пълномощник адв. А. Димитрова Софийска адвокатска колегия против определение № 20975 от 03.11.2015г. по в. гр. дело № 19588/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на С. В. М. за изменение на въззивно решение от 03.08.2015г. по в. гр. дело № 19588/2014г. на Софийски градски съд в частта му за разноските.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения подробно изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С решение от 03.08.2015г. въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът на С. В. М. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил отхвърлен и вместо това съдът признал за незаконно и отменил уволнението извършено със заповед № 003 от 29.04.2014г. и заповед № 2 от 30.04.2014г. на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 187, т. 3 и т. 8 КТ и потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Със същото решение съдът осъдил [фирма] да заплати на С. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 133, 33лв., а С. В. М. е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 252,50лв.
Прието е, че съдът е бил сезиран с два неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – отхвърлен с решението на първоинстанционния съд, отменено с решението на въззивният съд, с което искът е уважен и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – отхвърлен с решението на първоинстанционния съд, потвърдено с решението на въззивния съд и оценяем иск по чл. 226 КТ за сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, производството по което е било прекратено но искане на ищцата – частна жалбоподателка в първата инстанция.
Прието е, че в първоинстанционното производство ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение по договор за правна защита в размер на 400 лв., което с оглед броя на предявените искове и липса на уговорка, каква част от него се дължи поотделно за всеки един от исковете, въззивният съд разпределил поравно – по 1/3 част за всяка от претенциите, или по 133,33 лв., които ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По аналогичен начин съдът разпределил направените от ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита във въззивното производство в размер на 505 лв. по двата иска – по 1/2 част, или 252,50 лв., които ищцата следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Компенсацията на съдебните разноски е извършена за ищеца – съразмерно с уважената част от иска, като съдът е съобразил броя на предявените искове в първоинстанционното производство, от които е уважен само един от трите иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), а за ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, при съобразяване броя на разгледаните искове във въззивната инстанция, от които е отхвърлен втория иск (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че по отношение на адвокатския хонорар, който се определя общо, а не с оглед броя на предявените искове, не следва да се прилага механизма за преразпределянето му, приложим при заплащане на държавната такса, дължима за всеки иск поотделно.
Законът предвижда компенсиране на заплатените от ищеца такси и разноски в една обща разпоредба; адвокатското възнаграждение е част от съдебните разноски и то също подлежи на преразпределяне съразмерно с уважената част на иска. Обстоятелството, че адвокатското възнаграждение се договоряло общо, а не за всеки иск поотделно е без значение за компенсиране на съдебните разноски. В цитираната от жалбоподателя Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – възнагражденията за един адвокат са диференцирани съобразно вида на иска по гражданските дела. От процесуалния представител на страната зависи какъв подход ще приложи при договаряне на адвокатското си възнаграждение. Приложения от съда механизъм за компенсиране на съдебните разноски съобразно изхода на делото е правилен – съдът е съобразил броя на предявените искове, респ. кои искове за уважени и кои отхвърлени, като е предвиден и предявения иск, който впоследствие е бил оттеглен от ищцата.
Неоснователно се поддържа в частната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по направено от ищеца пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение договорено от ответника. Възражението е разгледано от първоинстанционния съд и не е уважено като уговорено в рамките на минимално предвидените в Наредбата възнаграждения по трите предявени иска. С въззивното решение, с оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е отменил първоинстанционното решение и в частта му, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебните разноски над 500 лв. (до присъдените 840лв.), като е съобразил, че минималния размер на адвокатското възнаграждение по иск за отмяна на уволнението предявен като самостоятелен е в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – 340 лв. Съдът не може да слезе под предвидения минимален размер за адвокатско възнаграждение, което не може да се преценява и като прекомерно, когато е уговорени в минималните размери.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивният съд е следвало да и присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. за защитата пред първоинстанционния съд.
Когато страната е освободена от такси по силата на закона, както е в случая с ищцата (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), или от разноски в производството, съдът разглежда делото, без да е внесена съответната такса, като изплаща необходимите разноски по производството от своя бюджет. Ако освободената от такси и разноски страна изгуби делото (предявения от нея иск бъде отхвърлен или предявеният срещу нея иск бъде уважен), тя не внася в съда нито таксите, нито разноските, от които е била освободена, но дължи разноски на насрещната страна.
Когато делото е решено в полза на страна освободена от държавна такса или от разноски за производството, насрещната страна и дължи разноски само за изплатеното възнаграждение за един адвокат (други разноски освободената страна не е направила), или съответна част от тях, ако решението не е изцяло в полза на освободената страна.
При определяне на разноските, въззивният съд е спазил чл. 78, ал. 6 ГПК; разпоредбата е приложена съобразно изложението по нейното прилагане.
Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 20975 от 03.11.2015г. по в. гр. дело № 19588/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ