4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 566
С., 20.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 536/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя С. П. чрез пълномощник адв. В. К. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 23.10.2014г. по в. гр. дело № 8818/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-68-43 от 28.03.2014г. по гр. дело № 53901/2010г. на Софийски районен съд в частта, с която е отменена заповед № 80 от 15.10.2010г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. П. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа и работа на по – ниско възнаграждение в размер на 4178 лв. за периода 15.10.2010г.-15.04.2011г., ведно със законна лихва от 08.11.2010г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – при наличие на взаимно противоречиви показания на две групи свидетели, следва ли да се допускат до изслушване и нови свидетели при невъзможност да се съберат други доказателства и при мотивиране на съдебното решение, следва ли съдът да се позове на факти и обстоятелства установени в наказателно производство и имащи значение за правните изводи по отношение на гражданския процес, както и допустимо ли е избирателност на фактите и обстоятелства, които се кредитират от наказателния процес, за да се постанови решението в една или друга насока. По поставените правни въпроси жалбоподателят се позовава на съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът В. П. Г. чрез пълномощник адв. К. К. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
П. въпрос – при наличие на взаимно противоречиви показания на две групи свидетели, следва ли да се допускат до изслушване и нови свидетели при невъзможност да се съберат други доказателства, има отношение към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Жалбоподателят се позовава на две съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 447/2011г., четвърто г. о. и по гр. дело № 756/2010г., първо г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е даден отговор на въпроса за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвокупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове, защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Прието е, че когато свидетелите дават противоречиви показания, задължение на съда е да прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото и мотивирано да посочи, на кого от свидетелите и защо дава вяра. Право на съда е при наличието на противоречиви свидетелски показания да приеме едни и да отхвърли други, но в този случай е длъжен да изложи съображения за това. Излагането на мотиви е необходимо, тъй като макар вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти по делото да не подлежи на контрол по същество от касационната инстанция, то подлежи на проверка начина на формирането му с оглед изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е обсъдил показанията на двете групи свидетели, относно спорния по делото факта – била ли е връчена на 05.11.2010г. (преди предявяването на исковата молба), при отказ на ищеца, заповедта за отмяна на заповед № 80/15.10.2010г., с която трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. След като е констатирал, че показанията са взаимно изключващи, каквито са и обясненията на двете страни дадени по реда на чл. 176 ГПК, съдът е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната заинтересованост на двете групи свидетели – свидетелите на ищеца като негови дългогодишни приятели, респ. свидетелите на ответника негови служители, единият от които и брат на съпругата на управителя. Прието е, че представените писмени доказателства изходящи от ответника, по естеството си части свидетелствуващи документи удостоверяващи благоприятни за работодателя факти, са без доказателствена сила, при което съдът е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест. При направено възражение от ищеца относно връчването на акта за отмяна на заповедта по реда на чл. 344, ал. 2 КТ, съдът е посочил, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че такъв акт е издаден и връчен надлежно на уволнения служител, доказването следва да бъде пълно, изключващо всякакво съмнение, което ответникът не е направил. Това е дало основание на съда да приеме, че заповед № 80 от 15.10.2010г. не е отменена, същата е запазила правното си действие и трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Тъй като в заповедта не са посочени конкретните професионални знания и умения, изискуеми за заеманата от ищеца длъжност, които той не притежава, съдът е приел, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
В. съд е преценил, че първоинстанционният съд е спазил принципа на равнопоставеност на страните, допуснал им е по два души свидетели и не е имал задължение да допуска повече от допуснатите на двете страни гласни доказателства за установяването на едни и същи факти.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният втори правен въпрос не засяга решаващите мотиви на съда за уважаване на иска, не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и се явява ирелевантен за изхода на делото. Вярно е, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил представено по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство, образувано по проверка верността на твърденията в показанията на разпитаните по делото две групи свидетели, но същото е направено в контекст, че и чрез методите за доказване в наказателното производство, не се е установило, коя от поддържаните противоречиви тези от двете групи свидетели е вярна.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2014г. по в. гр. дело № 8818/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. П. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ