О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
С. , 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3567/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. Г. от [населено място], подадена чрез адвокат С. С. срещу въззивно решение № 40 от 23.03.2015 г. по гр. дело № 61/2015 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 177 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 78/2014 на Силистренския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Я. П. Г. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата 195 000 лв. /разликата над /5000 до 200 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 250 000 лв. /разликата над 150 до 250 150 лв./, обезщетение за имуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З. и за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поставен е и въпросът намира ли приложение задължителната съдебна практика, която посочва условията, които следва да бъдат установени, за да се приеме, че е налице вреда, изразяваща се в неполучени трудови доходи от лице, вследствие на проведено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, при преценка за наличието на вреда, изразяваща се в неполучени доходи от лице, което осъществява самостоятелна търговска дейност, вследствие на проведено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. По този въпрос се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна- Прокуратура на Република България не е депозирала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че сумата 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Г. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 5000 лв. въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е изложил съображения на база на които установени по делото факти е определил размера на обезщетението, който справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие с задължителната съдебна практика- т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и кои от тях не са, и след съвкупната им преценка е извел извода, че сумата от 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Г. болки и страдания. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса намира ли приложение задължителната съдебна практика, която посочва условията, които следва да бъдат установени, за да се приеме, че е налице вреда, изразяваща се в неполучени трудови доходи от лице, вследствие на проведено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, при преценка за наличието на вреда, изразяваща се в неполучени доходи от лице, което осъществява самостоятелна търговска дейност, вследствие на проведено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Трайна е съдебната практика, че на обезщетение подлежат всички имуществени вреди, която са в причинна връзка с непозволеното увреждане, стига да са доказани. В. съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че в случая са доказани само имуществените вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение по наказателното дело. Обосноваността на изводите на решаващия за да отхвърли иска за сумата 250 000 лв. не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
[Button] [Button]
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №40 от 23.03.2015 г. по гр.д.№61/2015 г. на Варненски апелативен съд [Button]. [Button]
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: