3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
С., 15.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3684 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, с което е уважен предявеният иск от Й. В. М. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, ведно със законните последици – лихви и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, а именно – относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; относно необходимостта при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, за които въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Поддържа, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и доказателства. Сочи и представя съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Й. В. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Л. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, оценяеми искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. В. М. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата над сумата от 8 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 1 НК, за което е бил оправдан и е присъдил още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел, че в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан и наложената му мярка „задържане под стража” за срок от три месеца, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, в изпитаните напрежение, страх, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, за репарацията на които е определил сумата от 20 000 лв., които вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото срещу М. наказателно производство, продължило около две години.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 132 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до поставения правен въпрос да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата и настъпването на вредите, така както е формулиран той касае неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не обосновава общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. прокуратурата не дължи внасянето на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, в частта му, с която е уважен искът на Й. В. М. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по касационна жалба с вх. № 3953 от 09.04.2013 г. на Прокуратурата на РБ.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: