О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 14.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 7159/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9338 от 28.10.2014 г. подадена от адв. И. С., пълномощник на касаторите по к. гр. д. № 4339/2011 г. срещу определение № 152 от 01.10.2014 г. на Върховния касационен съд, с което се оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 544 от 10.03.2014 г. на С. Г. Ц. и Н. Г. Ц. срещу въззивно решение № 29 от 16.01.2014 г., постановено по гр. д. № 736/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че в чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени две алтернативни хипотези за определяне цената на иска, когато се касае за искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и на това основание следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 16.01.2014 г., постановено по гр. д. № 736/2013 г. на СОС, тъй като пазарната цена на имота е над изискуемия в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5000 лв. Освен това данъчната оценка на имота е отпреди 4 години, за който период от време оценките в това отношение са се променили многократно.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 69 ГПК установява процесуалните правила, въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда, че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Цената на иска според чл.70 ГПК се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение за определяне на държавната такса, обуславя родовата подсъдност на делото, но също така е от значение и за допускане на евентуално касационно обжалване. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. Внесената държавна такса за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съобразно пазарната цена на имота не е от естество да обоснове извод за цена на иска различна от тази определена съгласно данъчната оценка на имота, предвид липсата на нарочно определение, постановено по реда на чл.70 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 152 от 01.10.2014 г. на Върховния касационен съд, с което се оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 544 от 10.03.2014 г. на С. Г. Ц. и Н. Г. Ц. срещу въззивно решение № 29 от 16.01.2014 г., постановено по гр. д. № 736/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: