2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1357
С., 29.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 747/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. лично и като майка и законна представителка на малолетния Методи К. М. против въззивно решение № 90 от 07.03.2012 г. по гр. дело № 895/2011 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете по чл. 200, ал. 1 КТ на Д. К. А. лично и като майка и законна представителка на малолетния Методи К. М. против [фирма] [населено място] за сумата 140 000 лв. по 70 000 лв. за всеки един от ищците, обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) причинени от смъртта на общия им наследодател К. М. С. вследствие на трудова злополука настъпила на 09.09.2007 г. по време на работа в ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на увреждането до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спора, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост на изводите за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ. Твърди се, че присъденото обезщетение в наказателното производство по предявен от тях граждански иск срещу прекия причинител в размер на 120 000 лв. по 60 000 лв. на всеки един, не обезщетява претъпените от ищците морални вреди от загубата на общия им наследодател. Представена е съдебна практика по приложението на чл. 200 КТ, чрез която жалбоподателите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което препятства възможността за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Твърденията за допуснати процесуални нарушения, довели и до неправилно прилагане на материалния закон са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представената съдебна практика в едната си част третира въпроса за възможността застрахователното обезщетение да бъде приспаднато, както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди, а в другата част касае размера на присъдени обезщетения за неимуществени вреди по реда на чл. 200 КТ, според конкретния случай. Тази съдебна практика е неприложима към спора разрешен с обжалваното решение, тъй като исковете на жалбоподателите са отхвърлени като е прието, че пострадалият може алтернативно да търси обезщетение за претърпените вреди – или от прекия причинител по чл. 45 ЗЗД или от работодателя по чл. 200 КТ, което следва от принципа за еднократност на обезвредата, който не позволява да се получи два или повече пъти обезщетение от пострадалия, респ. неговите наследници за едни и същи вреди, от една и съща злополука, пък било и от различни лица, които отговорят поотделно и пострадалият, респ. неговите наследници могат да избират, срещу кого от тях да насочат иска си – срещу прекия причинител по чл. 45 ЗЗД или срещу работодателя по чл. 200 КТ. Това виждане на съда съответства на установената съдебна практика с решение по гр. дело № 714/2009г., трето г. о. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, относно съотношението на отговорностите по чл. 45 ЗЗД и чл. 200 КТ, с което е прието, че наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който по иск на пострадалия, (респ. неговите наследници) е присъдено обезщетение по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител за неимуществени вреди, изключва търсенето на отговорност за същото увреждане срещу работодателя по чл. 200 КТ, тъй като за едни и същи вреди, той не може да бъде обезщетен два пъти. Отговорността на работодателя може да бъде ангажирана само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия. Дали ищците са установили такива вреди (неимуществените вреди са израз на болка и страдание) е въпрос по съществото на спора.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 07.03.2012 г. по гр. дело № 895/2011 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ