1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
С., 6.08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3434 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. Ал Ф. и Х. Т. Ал Ф., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-С., против въззивно решение № 78 от 21.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 647/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, в частта му, с която е отменено решението от 05.08.2011 г., постановено по гр.д. № 9329/2009 г. по описа на СГС, в частта, с която съдът е уважил насрещния иск, предявен от С. П. Ал Ф. и Х. Т. Ал Ф., с правно основание чл. 34, вр. с чл. 55 ЗЗД срещу И. З., Т. З. и Д. Н., като ги е осъдил да заплатят сумата от 46 871,40 лв. – продажна цена за имот, продаден с нотариален акт № 52, н.д. 1214/31.07.2008 г. по описа на нотариус Р. Д. и го е отхвърлил. П. решение в частта му, с която е признато за установено по отношение на страните, че сделката обективирана в нотариален акт № 52, н.д. 1214/31.07.2008 г. по описа на нотариус Р. Д., е нищожна като привидна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт и е оставен без разглеждане евентуалния иск за прогласяване нищожността на същата сделка поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД, не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените въпроси са за приложението на чл. 34 ЗЗД при установена нищожност на договорното правоотношение и за приложението на чл. 17, ал. 1 ЗЗД относно необходимостта от предявяване на иск за установяване на действителните отношения между страните при относителна симулация, тъй като без предявен иск по реда на чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията, при иск по чл. 34 ЗЗД съдът е длъжен да установи съдържанието на дисимулираното правоотношение, което обвързва страните. Позовава се на съдебна практика – решение № 271 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 362 от 10.11.2011 г. по гр.д. № 111/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 475 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 621/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 86 от 18.07.2011 г. по т.д. № 682/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 80 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1262/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1012 от 25.03.1959 г. по гр.д. № 539/1959 г. на ВС, І г.о., постановени по стария процесуален ред. Представените съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК съставляват задължителна съдебна практика и обосновават основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а тези по стария процесуален ред – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. А. З., Т. К. З. и Д. А. Н., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват жалбата като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 34, вр. с чл. 55 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният насрещен иск от ответниците срещу ищците, с правно основание чл. 34, вр. с чл. 55 ЗЗД, въззивният съд е приел, че след като е уважен предявеният иск от ищците срещу ответниците с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и е прието, че сключената между тях сделка – покупко-продажба относно процесния апартамент е нищожна като относително симулативна и тъй като не са установени действителните отношения между страните/дисимулираното правоотношение/, искът за връщане на престираното по нищожната сделка като относително симулативна, се явява неоснователен, тъй като не е установено съдържанието на действителното обвързващо страните правоотношение.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси от материално естество, но с оглед установената по делото фактическа и правна обстановка, те не се явяват обуславящи за изхода на спора, поради което не съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Направените доводи от касаторите в изложението обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които подлежат на разглеждане едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Това е така, тъй като сами по себе си твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК В конкретния случай, при установена нищожност на процесната покупко-продажба, поради нейната относителна симулативност, без да са установени действителните правоотношения между страните, приложението на чл. 34 ЗЗД не е автоматично, тъй като по силата на специалната разпоредба на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът е длъжен да приложи правилата относно прикритото съглашение и в тежест на ищците по насрещния иск по чл. 34 ЗЗД е било да установят съдържанието и развитието на прикритото правоотношение, което не са сторили. Ищците по главния иск/чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД/ не е било необходимо да предявяват иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, доколкото те не са претендирали права от прикритата сделка, докато ищците по насрещния иск по чл. 34 ЗЗД е следвало като преюдициален въпрос на претенцията им за връщане на насрещната престация по процесната покупко-продажба, прогласена за нищожна като относително симулативна, да установят и докажат съдържанието на прикритото правоотношение, за да бъде уважен този иск. В заключение, приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с представената съдебна практика по приложението на чл. 34 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78 от 21.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 647/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, по касационна жалба с вх. № 1941 от 20.02.2013 г. и № 1954 от 21.02.2013 г. на С. П. Ал Ф. и Х. Т. Ал Ф., и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: