2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1096
С., 1.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 318/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 168 от 27.09.2011 г. по гр. дело № 325/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 385 от 26.05.2011 г. по гр. дело № 293/2011 г. на Сливенски районен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Г. Х. сумата 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и отхвърлил иска до предявения размер 20 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподетелят поддържа, че решението е постановено в нарушение на принципа за справедливо определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, при необсъждане на всички релевантни за спора обстоятелства, с което влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – т. 11 Постановление № 4/1968 г. на ВС и т. 3 ТР № 3/2004 год. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е и насрещна касационна жалба от П. Г. Х. против решението в отхвърлената част на иска, която ще бъде разгледана при допускане на касационно обжалване по първоначалната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос касае приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, който с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС.
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС в т. 11 постановява изискването при определяне размера на неимуществени вреди да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. По този начин понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, ще придобие конкретно съдържание съобразно фактите.
С обжалваното решение съдът е обсъдил всички правно -релевантни за спора обстоятелства, изложил е подробни съображения, кои вреди приема, че са в причинна зависимост с незаконното обвинение за извършено престъпление от ищеца, за кои приема, че не е доказана пряка причинна връзка между незаконното обвинение и вредата, преценил е тежестта на обвиненията и продължителността на наказателното преследване на ищеца, протекло в неразумно дълъг срок – седем години за обвинение в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан и е прекратено обвинение по чл. 282, ал. 2 НК. В този период ищецът е претърпял исхимичен мозъчен инсулт, разтрогнал е брака си и макар съдът да не е установил пряка причинна връзка между тези негативни преживявания и незаконните обвинения, те са се случили в периода, когато против ищеца е водено наказателно производство, което е поддържало у него стрес и напрежение, отразило се е на личностните му взаимоотношения и е засегнало емоционалния живот на ищеца. При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил изискванията визирани в т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС – да разкрие причинната зависимост между претърпените вреди и незаконното обвинение в извършване на престъпление, да обсъдил броя и тежестта на деянията, за които е оправдан, респ. наказателното преследване е прекратено – хипотеза, при която правозащитните органи също отговорят – т. 7 от цитираното тълкувателно решение и е определил глобално по справедливост обезщетение за неимуществени вреди, чиито размер е съобразен с обществените разбирания за справедливост.
Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на ответника – жалбоподател, изложил е съображения, защо намира за неприложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З., с което твърденията в изложението за противоречие между изводите на съда с т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не оправдават основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 2 З. жалбоподателят-ответник ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски за настоящето производство 252 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 27.09.2011 г. по гр. дело № 325/2011 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Х. 252 лв. съдебни разноски за настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ