3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1106
С., 8.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3651/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. против въззивно решение № 358 от 28.02.2013 г. по гр. дело № 3124/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5124 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 6018/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е бил уважен за сумата над 5000 лв. до 8000 лв. и е отхвърлен иска на Т. И. Т. против Прокуратурата на Република България за сумата над 5000 лв. до 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законна лихва от 05.05.2011 г. до окончателното плащане, като решението е потвърдено в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – съобразено ли е определеното обезщетение с чл. 52 ЗЗД, ако не са взети предвид всички установени по делото факти и обстоятелства. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина но който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни факти и обстоятелства.
Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост и неговата характеристика в най – пълна степен да компенсира увредения. В този смисъл ППВС № 4/68 г., на което се позовава жалбоподателя, както и представено решение по гр. дело № 654/2010 г. на ВКС постановено по чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение съдът е съобразил всички преки и непосредствени последици от увреждането. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди покрива само тези болки и страдания, които са в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъплението и пряко са произтекли от незаконните актове на правозащитните органи. В този смисъл решението е съобразено й със задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по т. д. № 3/2004т. ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 358 от 28.02.2013 г. по гр. дело № 3124/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ