1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С., 8.02. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1126 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. Р. Й.-А. от АК-В.Т., против въззивно решение № 149 от 27.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 371/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 144 от 17.02.2011 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 5160/2010 г., са отхвърлени предявените от И. В. С. срещу [фирма], представлявано от собственика Методи И. М., със седалище и адрес на управление [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран обаче материалноправният въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение във връзка с приложението на чл. 329 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК-В.Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице намаляване обема на работа, установено от заключението на изслушаната икономическа експертиза и показанията на свидетелката Л. М., поради което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, без да има назначено друго лице по трудов договор на същата длъжност и на същото работно място в [населено място]. Тъй като е премахната единствената щатна бройка „продавач консултант” в [населено място], работодателят не е бил длъжен да прави подбор между ищцата и работник, заемащ същата длъжност, но в друго населено място, тъй като макар и с едно и също наименование длъжностите са диференцирани по местонахождение, а мястото на работа на работника, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ, е задължителен елемент от съдържанието на сключения с него трудов договор, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е законосъобразна.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а в него се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 329 КТ, какъвто довод се прави за първи път пред настоящата инстанция. Независимо от това въззивният съд е изложил мотиви и в тази посока, като изводите му са съответни на закона и практиката по прилагането му – поради намаляване обема на работа е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, заемаща единствената щатна бройка „продавач консултант” в [населено място], като в този случай работодателят няма задължение да извърши подбор между заемащите същата длъжност във фирмата, но в други населени места, видно от приложените щатни разписания. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърденията в изложението за неправилно приложение на чл. 328, ал. 1, т. 3 и чл. 329 КТ от въззивния съд се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на спора пред настоящата инстанция касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 27.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 371/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 5699 от 01.06.2011 г. на И. В. С. от [населено място].
ОСЪЖДА И. В. С. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените деловодни разноски за касационното производство в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: