1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
С., 24.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6405 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-П. против въззивно решение № 332 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 57/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ граждански състав, с което е обезсилено решение № 1365 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 923/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ІІ гр. състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] [населено място], искове против [фирма] [населено място], за прогласяване нищожността на извършените изпълнителни действия по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А. и нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2011/погрешно посочена 2001/ г. по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А., вписано под № 27054 от 18.11.2011 г., акт № 55, т. 80 на Агенцията за вписванията П. и в тази част производството по делото е прекратено, поради недопустимост на тези искове, както и в частта, с която като е потвърдено посоченото по-горе първоинстанционно решение № 1365, е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на [фирма] [населено място], че [фирма] [населено място] е собственик на основание договор за продажба, сключен с н.а. № 52, т. 34, д. № 10838/1996 г. на нотариус при Пловдивския районен съд на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.530.126 по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място] с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при описани съседи. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материален и процесуален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие със съдебната практика и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със съдебната практика е – допустимо ли е сезиране на съда с искане за отмяна на нищожни и недопустими изпълнителни действия като са посочени три съдебни решения на Плевенския окръжен съд, Варненския окръжен съд и Софийски градски съд, които не са представени с касационната жалба, поради което не може да се извърши проверка какъв е техния предмет, както и дали същите са влезли в сила, поради което не могат да бъдат съобразени, съгласно даденото разрешение в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставени са и шест правни въпроса, за които се твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно – допустим ли е иск за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител и по какъв процесуален ред може да бъде разгледан; при предявен отрицателен установителен иск за оспорване съществуване на изпълняемо право, съдът длъжен ли е служебно да изследва и да се произнесе по въпроса за нищожност или недопустимост на извършени изпълнителни действия; нищожни ли са действията на съдебен изпълнител, породени от материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, проведено при липса на изпълняемо право; съществува ли процесуален ред, по който длъжникът в изпълнителното производство може да се защити при установяване несъществуване на изпълняемо право след проведена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот; съществува ли процесуален ред, по който длъжникът може да защити своите права на собственост при проведено принудително изпълнение срещу негово имущество при липса на изпълнително основание – изпълняемо право, погасени поради плащане, давност, прихващане или поради неистинност на изпълнителния титул; какъв е предметния обхват на защитата по чл. 439 ГПК и може ли по този ред да се претендира нищожност на изпълнителните действия и недопустимост на принудителното изпълнение, респ. какви са правните последици от успешно проведен иск по чл. 439 ГПК, като при установено несъществуване вземането на взискателя, може ли да се иска връщане на недвижим имот, придобит от трето лице на публична продан.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК и по отношение на въззивното решение в частта му, с която частично е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в тази част, предвид записът на въззивния съд, че въззивното решение/като цяло/ подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните/чл. 62, ал. 3 ГПК/.
За да постанови обжалваното решение, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] искове против [фирма] за прогласяване нищожността на извършените изпълнителни действия по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А. и нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2011 г. по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А., вписано под № 27054 от 18.11.2011 г., акт № 55, т. 80 на Агенцията за вписванията П. и в тази част производството по делото е прекратено, въззивният съд е приел, че тези искове са процесуално недопустими, тъй като законът предвижда, че защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудителното изпълнение може да се осъществи чрез обжалване действията на съдебния изпълнител в случаите, когато се касае за процесуална незаконосъобразност, а не чрез предявяване на иск за прогласяване нищожност на изпълнителните действия, включително и на постановлението за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан, както и че материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия се установява с иск по чл. 439 ГПК, който обаче не е иск за прогласяване нищожността на изпълнителните действия, а отрицателен установителен иск за оспорване съществуването на изпълняемото право. В случая е установено, че такъв иск ищецът е предявил по гр.д. № 14021/2011 г. на Пловдивския районен съд, който е бил уважен с влязло в сила съдебно решение, т.е. той е реализирал защитата си срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнителните действия по процесното изпълнително дело, което обстоятелство обаче не води пряко до защита на правото му на собственост върху недвижимия имот, продаден в хода на изпълнителното производство на публична продан на трето лице, различно от взискателя, не дава основание да се приеме, че исковете за прогласяване нищожност на изпълнителните действия са допустими. Това е така, тъй като в закона не е изрично предвидено, че при установяване несъществуване вземането на взискателя, процесният недвижим имот, придобит от трето за изпълнителното производство лице на публична продан да бъде върнат на длъжника. Нещо повече, съществуващата правна уредба е насочена към стабилитет на публичната продан, като в чл. 496, ал. 3 ГПК е предвидено, че действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Съдът е приел, че при недопустимост на предявените искове за прогласяване нищожността на извършените по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А. изпълнителни действия, то и предявеният установителен иск за собственост на процесния имот се явява неоснователен, тъй като собственик на имота предвид извършената публична продан и влязлото в сила постановление за възлагане, вписано на 18.11.2011 г. в Агенцията по вписванията, е ответникът [фирма].
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсват данни посочените, но не представени съдебни решения да са влезли в сила, както и какъв е техният предмет, поради което същите не съставляват съдебна практика, както се посочи по-горе. В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са изведени шест правни въпроси от материално и процесуално естество, чието разрешаване обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по тях е установена задължителна съдебна практика – определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По поставените правни въпроси от касатора в него е прието, че защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална незаконосъобразност. По исков ред обаче не може да се установява незаконосъобразност на изпълнително действие и всяко действие не може да се обжалва както бе по ГПК/отм./. М. предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебният изпълнител, както и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител. Чрез иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и не наведени факти и обстоятелства.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК обаче не е такъв за установяване незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител относно извършването на публична продан и въвод във владение. Защитата на длъжника срещу тях е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради това, че наддаването не е извършено надлежно, или защото имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 ГПК, от деня на постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила, тъй като жалбата не спира изпълнението, купувачът придобива правото на собственост Нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред освен в случаите на чл. 490 ГПК, когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е предвидил. Целта е да се стабилизира публичната продан предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника и за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Предвид този обществен интерес такъв иск е недопустим. Влязлото в сила постановление за възлагане е самостоятелно изпълнително основание въз основа на което купувачът се въвежда във владение. Той се извършва срещу лицето, което се намира в имота. Или в обобщение, новият ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника, срещу който ще се предприеме, или вече е предприето принудително изпълнение, но с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан след изтичане на срока за обжалването й. Именно в синхрон с тази задължителна съдебна практика е приетото от въззивния съд, че предявените искове за прогласяване нищожността на извършените изпълнителни действия по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А. и нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2011 г. по изп.д. № 303/2011 г. на ЧСИ А., вписано под № 27054 от 18.11.2011 г., акт № 55, т. 80 на Агенцията за вписванията П., са процесуално недопустими, поради което е прекратил производството по делото в тази част. В случая наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 332 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 57/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ граждански състав, по касационна жалба с вх. № 4709 от 15.07.2014 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: