1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 21.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1009 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Н. от АК-Д., против въззивно решение № 93 от 10.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 138/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 594 от 21.12.2011 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 1025/2010 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. И. Д. от [населено място], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 26 000 лв. като част от претенция в размер на 80 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в невъзможността ищецът да ползва възложения му с постановление за възлагане, издадено по изп.д. № 20067370400179 по описа ЧСИ Л. Т., № 737 на КЧСИ, с район на действие Д., недвижим имот – терен с площ от 1130 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 02508.79.19 по кад. карта на [населено място], находящ се в [населено място], [улица] построената в него бензиностанция и модулна газстанция, за периода 17.02.2009 г. – 14.12.2009 г., със законните последици. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – относно доказване на недобросъвестността на ответника във връзка с упражненото от него право на жалба, вследствие на което ищецът търпи вреди, както и когато купувачът на недвижим имот при публична продан, вследствие на подадена жалба против постановлението за възлагане, не може да упражнява правото си на собственост, при неоснователност на жалбата, носи ли жалбоподателят отговорност за претърпените вреди, или такава той ще носи само в хипотезата на чл. 3 ГПК – при злоупотреба с процесуални права.
Ответникът по касационната жалба К. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което e отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска за обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Приел е, че основният въпрос, от който зависи изхода на спора, е дали с подаване на жалба срещу действията на съдия изпълнителя срещу постановлението за възлагане на процесния имот ответникът като трето лице, засегнато от изпълнението, е злоупотребил с процесуалните си права, знаейки, че тя е недопустима, с цел да препятства въвода във владение. На този въпрос въззивният съд е отговорил отрицателно като е приел, че като е обжалвал действията на съдия изпълнителя в качеството си на трето лице, засегнато от изпълнението, ответникът е упражнил свое гарантирано от закона процесуално право и няма как предварително да е знаел какво ще бъде произнасянето на съда по жалбата, поради което е приел, че в случая не е установено както виновно противоправно поведение на ответника, така причинна връзка между него и причинените вреди на ищеца, поради което не е изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за възникване на тази деликтна отговорност.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени въпросите сочат на твърдение за необоснованост на въззивното решение, а тя не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Освен това тези въпроси нямат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като въззивният съд по същество е съобразил установената съдебна практика, че за да е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да са налице кумулативно всички предпоставки затова – виновно противоправно поведение на дееца, вреда за пострадалия и причинна връзка между тях, като липсата на която е и е от тях не дава основание за възникване на деликтната отговорност. В тази връзка, в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 10.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 138/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 3334 от 21.06.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: