3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801
С., 10.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 7474/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Г. Димитрова чрез пълномощник адвокат К. Б. – Софийска адвокатска колегия против определение № 20055 от 30.10.2013 г. по ч. гр. дело № 8191/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 3312226 от 30.05.2013 г. по чл. 423, ал. 1 ГПК на длъжника Д. Г. Димитрова срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2011 г. издадена по гр. дело № 10401/2011 г. на Софийски районен съд, 86 състав и е прекратено производството по гр. дело № 8191/2013 г. по описа на съда.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е, че жалбоподателката е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 21.08.2012 г., когато е подписала лично – установено с изслушана съдебно-графологична експертиза, разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело на основание издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнени на парично задължение. От този момент е започнал да тече едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, в който длъжникът лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. Прието е, че възражението подадено на 30.05.2013 г. е просрочено, което е дало основание на съда да го остави без разглеждане като процесуално недопустимо.
Определението е правилно.
Констатацията на съда, че жалбоподателката е узнала за издадената заповед за изпълнение на 21.08.2012 г. е изведена от заключението на изслушана съдебно – графологична експертиза, установила, че подписа за получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело на основание изпълнителен лист издаден по влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник жалбоподателката е положен лично от нея. В. е удостоверил датата на връчването и начина на връчената покана – лично на длъжника.
Документът удостоверяващ начина на връчване на съобщението е официален свидетелстващ, ползва се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването са се осъществили така, както е посочено в документа. Съдът е обвързан с доказателствената сила на официално удостоверения от органа по връчването факт, и ако длъжностното лице е съставило неистински документ, това следва да се установи със сила на присъдено нещо в производство по чл. 124, ал. 5 ГПК или по наказателен ред за извършено престъпление. В този смисъл правилно съдът е приел, че едномесечния срок, в който длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд е започнал да тече от датата на връчване на поканата удостоверена от връчителя – 21.08.2012 г., спрямо която възражението подадено на 30.05.2013 г. е просрочено и не подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20055 от 30.10.2013 г. по ч. гр. дело № 8191/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ