7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
С., 7.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 411/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Е. П.” [населено място] против въззивно решение № 1795 от 28.10.2010г. по в. гр. дело № 2867/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1705 от 24.04.2014г. поправено с решение № 2945 от 10.07.2014г. по гр. дело № 1810/2014г. на Пловдивски районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на К. Т. Т. извършено със заповед № 133 от 02.01.2014г. на основание промяна в изискванията за изпълнение на длъжността и намаляване обема на работата, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност „старши учител по български език и литература” и осъждане за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 06.01.2014г. до 15.04.2014г. в размер на 1320 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 05.02.2014г. до изплащане на задължението, като с въззивноното решение е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение й за периода от 16.04.2014. до 06.07.2014г. в размер на 1080 лв. със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 05.02.2014г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – длъжен ли е въззивният съд в мотивите да обсъди и прецени наличието на всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в заповедта за уволнение, в това число и по чл. 328, ал. 1, т. 11 и т. 6 КТ, с оглед на събраните по делото доказателства и наличието на твърдяната в заповедта за промяна в изискванията за изпълнение на длъжността от ищцата, както и необходимо ли е заповедта да съдържа конкретно описание на извършената промяна в изискванията за изпълнение на длъжността; задължително ли е да се извърши подбор при трансформация на длъжности поради намаляване обема на работа, при която се сливат трудовите функции на две длъжности и се образува нова длъжност с нови изисквания и трябва ли в подпора да участват лицата заемащи старите длъжности, както и задължен ли и въззивният съд при преценката си, кои лица трябва да участват в подбора, да вземе предвид сходствата и различията в трудовите функции. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд по поставените правни въпроси, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата К. Т. Т. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, формулирани са общо и не касаят конкретната фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима , подадена е в срок и е редовна.
По първия правен въпрос – длъжен ли е въззивният съд в мотивите да обсъди и прецени наличието на всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в заповедта за уволнение, в това число и по чл. 328, ал. 1, т. 11 и т. 6 КТ, с оглед на събраните по делото доказателства и наличието на твърдяната в заповедта за промяна в изискванията за изпълнение на длъжността от ищцата, както и необходимо ли е заповедта да съдържа конкретно описание на извършената промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, жалбоподателят не представя съдебна практика на Върховния касационен съд, която да влиза в противоречие с приетото в обжалваното решение.
Представено е решение по гр. дело № 166/2009г., четвърто г. о., ВКС, с което е даден отговор на материалноправния въпрос – обусловена ли е законността на уволнение извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ от изпълнение на задължението на работодателя за връчване на длъжностна характеристика, а в представеното определение по гр. дело 4138/2008г., трето г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е направено разграничение между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, т. е. отговорите дадени в двата съдебни акта, като определението не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, касаят въпроси различни от въпроса поставен за разглеждане по настоящето дело, което изключва възможност за констатиране на противоречие и селектиране на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика, според която – когато съществуват повече основания за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят може да избере на кое от тях да го прекрати, но той може да го прекрати на всички съществуващи основания. В последния случай уволнението е незаконно, ако не е налице нито едно от посочените основания – решение по гр. дело № 192/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Когато работодателят издава заповед за уволнение, той посочва фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст от закона, който го урежда. При несъответствие между изложените обстоятелства в акта за уволнение и посоченото основание за уволнение, действителното основание се определя от съда въз основа на мотивиращата част от акта на работодателя, като изложението на фактите могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта и който е станал достояние на работника или служителя – решение по гр. дело № 380/2009г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 119/2010г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 468/2009г., четвърто г. о., ВКС – постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Когато работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ в заповедта следва да посочи промяната в изискванията за заеманата длъжност, на която работникът или служителят не отговора, респ. когато прилага основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е длъжен изрично в заповедта да посочи, на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото образование и на съответната професионална квалификация за изпълнение на възложената работа, т. е. при прилагане на посочените основания, които се намират в съотношение между общо основание (т. 11) и негов частен случай (т.6), заповедта следва да бъде мотивирана – решение по гр. дело № 979/2014г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 119/2010г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Съдът е извел основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата като се е ръководил, както от посочените разпоредби – чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 11 КТ, така и от мотивната част на заповедта – поради намаляване обема на работата и промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и препращането „във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ” е приел, че не съставлява отделно заявено основание, по съображения, че всяко от посочените основания е отделно и самостоятелно, съществува наред с останалите, поради което препратката от едно към друго, като общо към специално не може да съществува. В тази връзка съдът изрично е посочил, че няма пречка уволнението да бъде предприето от работодателя на повече от едно основания, в случай, че предпоставките на всяко едно от тях са били налице към момента на уволнението и всяко от основанията е посочено ясно и с фактическите му предпоставки.
Прието е, че заповедта е достатъчно мотивирана досежно първото основание, чрез посочване на кореспондиращи помежду си правна квалификация и фактически предпоставки (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаление обема на работата), но досежно второто основание, заповедта не е мотивирана, поради липса на изрично посочване в какво се изразява промяната в изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, която хипотеза касае всички изисквания за заемане на длъжността, извън образованието и квалификацията, които касаят основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Липсата на посочени конкретни фактически основания в мотивната част на заповедта, която не препраща към други документи, препятства защитата на ищцата и преценката за законосъобразност на уволнението към момента на неговото извършване, като съдът изрично е посочил, че заповедта не може да бъде попълвана с мотиви в хода на производството, както ответникът в писмения си отговор се е опитал да акцентирва, че уволнението е извършено поради липса на необходимата квалификация на ищцата.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По втория правен въпрос – задължително ли е да се извърши подбор при трансформация на длъжности поради намаляване обема на работа, при която се сливат трудовите функции на две длъжности и се образува нова длъжност с нови изисквания и трябва ли в подпора да участват лицата заемащи старите длъжности, както и задължен ли и въззивният съд при преценката си, кои лица трябва да участват в подбора, да вземе предвид сходствата и различията в трудовите функции, жалбоподателят представя две съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 727/2011г., четвърто г. о. и гр. дело № 1968/2013г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В посочената съдебна практика се приеме, че съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа работодатялят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато подборът е задължителен, за да бъде изпълнено задължението за подбор, в него трябва да бъдат включени всички лица изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции.
За да оптимизира работата на своето предприятие, работодателят извършва съкращения. Той може да съчетае съществено различаващи се трудови функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези случаи работодателят извършва трансформация, за която е характерно, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание.
При наличие на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност, със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се разпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение за работодателя да извърши подбор, тъй като задължението за подбор може да възникне само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено. Ако работодателят е упражнил правото се на подбор и уволнението се оспорва поради ненадлежното му извършване, съдът е длъжен да провери участвали ли са в подбора всички работници и служители, чиято длъжност се съкращава и работниците и служителите, чийто длъжности са променени и извършен ли е подборът според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците.
С обжалваното решение, при обсъждане на проведения от работодателя подбор, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Прието е, че с цел оптимизиране на дейността при намаляване на обема на работа, работодателят може да избере различни способи за прекратяване на трудовото правоотношение, примерно изброени от съда. В случая уволнението не е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, чрез премахване на единствените съществували длъжности „старши учител по български език и литература” и „старши учител по английски език”, когато подборът не би бил задължителен, а единствено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа, при което подбора е задължителен и следва да се извърши между всички учители заемащи засегнатите от намаляването на обема на работа трудови функции. Съдът е обсъдил и възможността за оптимизиране на работния процес, при намаляване на обема на работа, чрез сливане на трудови функции в една нова длъжност, когато подборът не би бил задължителен, но в съответствие с цитираната съдебна практика е приел, че след като работодателят е извършил такъв, същият следва да е законосъобразен и при изрично въведени в исковата молба доводи за ненадлежното му извършване, съдът е длъжен да провери участвали ли са в подбора всички работници и служители, чийто длъжности са променени и извършен ли е подборът според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците.
При проверката на извършения от работодателят подбор, съдът е констатирал, че подбора е извършен между ищцата заемаща длъжността „старши учител по български език и литература” и лицето заемащо длъжността „старши учител по български език и литература и история и цивилизация”, като в подбора не е участвало лицето заемащо длъжността „старши учител по английски език”, както и че на практика не е извършен подбор между участвалите лица, тъй като комисията е преценила, че никоя от двете участнички в подбора не отговоря на критериите за подбор за новосъздадената чрез трансформиране длъжност „ старши учител по английски език и български език и литература”, поради това, че не отговорят на изискванията за образование и въпреки това е предпочетено лицето заемащо длъжността „старши учител по български език и литература и история и цивилизация” пред ищцата, т. е. изводите на съда по приложението на чл. 329 КТ са в съответствие с посочената от жалбоподателя съдебна практика.
Предвид изложеното и по втория правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1795 от 28.10.2010г. по в. гр. дело № 2867/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Основно училище „Е. П.” [населено място] да заплати на К. Т. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ