1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
С., 11.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 778 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Й. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-С., против въззивно решение от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 16389/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-58-196 от 17.10.2011 г. на Софийския районен съд, 58 с-в, постановено по гр.д. № 9041/2011 г., са отхвърлени предявените от А. Й. И. срещу Държавен фонд „Земеделие” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 11 963,52 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, а именно – приложима ли е нормата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ в случаите, при които работник или служител е възстановен от съда, но към този момент заеманата от него преди възстановяването длъжност не съществува, а е създадена друга длъжност, различна по наименование, в която освен основните трудови функции на закритата длъжност се включват и други трудови функции, както и дали съкратената длъжност „началник отдел „Борба с измамите и противодействие на корупцията” в ДФ”Земеделие”, е идентична с новосъздадената в резултат на структурни промени длъжност „началник отдел „Противодействие на измамите и вътрешен контрол”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 729 от 18.04.2006 г. по гр.д. № 2535/2003 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 911 от 17.09.1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1402 от 27.09.2005 г. по гр.д. № 930/2003 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 278 от 18.04.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като по поставените въпроси е посочена и представена съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС, постановени по отменения ГПК, които не съставляват задължителна практика по см. на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и едно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, основанията за допускане до касация са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ДФ”Земеделие” [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Т. Л. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е законосъобразно, тъй като са налице предпоставките затова – лицето М. П. С. е била възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „началник отдел „Борба с измамите и противодействие на корупцията” в ДФ”Земеделие”, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ тя е заявила желание да заеме длъжността и със заповед № 367/18.02.2011 г. е била възстановена на длъжността „началник отдел „Противодействие на измамите и вътрешен контрол”. Съдът е приел, че в резултат на вътрешно преструктуриране в ДФ”Земеделие”, дейността на отдела „Борба с измамите и противодействие на корупцията” е преминала към отдел „Противодействие на измамите и вътрешен контрол”, като от представените длъжностни характеристики е прието за установено, че функциите и на двете длъжности са във връзка с контрола върху правомерното разходване на средствата от европейските фондове и държавния бюджет. Приел е също така, че и при двете длъжности началник отдела осъществява функции във връзка с противодействие и ограничаване на последиците от измами и нередности при предоставяне на финансова помощ като при съмнения за свързаност на лицата разполага с правомощия да сигнализира съответните структури, както че и при двете длъжности началник отдела осъществява ръководни функции по отношение на служителите в отдела и осигурява изпълнението на контролните функции на изпълнителния директор, т.е. налице е идентичност между функциите на двете длъжности.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основания за допускане на касационно обжалване са релевирани хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – разрешени правни въпроси от въззивния съд, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Спорният въпрос дали ищецът е заемал същата длъжност, от която възстановената от съда служителка е била незаконно уволнена, е въпрос на доказване на конкретни факти и касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на конкретния случай. Съгласно утвърдената съдебна практика, в т.ч. и представената от жалбоподателя/решение № 729/2006 г. на ВКС/,за да се приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки – възстановяване на незаконно уволнен служител или работник на предишната длъжност, явяването на възстановения да заеме длъжността и последната да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Такъв е настоящият случай. Обстоятелството, че в резултат на вътрешно преструктуриране в ДФ”Земеделие”, дейността на отдела „Борба с измамите и противодействие на корупцията” е преминала към отдел „Противодействие на измамите и вътрешен контрол”, като длъжността началник отдел е с идентични трудови функции, е без значение за уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ след като са налице посочените по-горе предпоставки, за да бъде приложено законосъобразно. Приетото от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като с него е решен правен въпрос, свързан с уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата и е неприложимо в настоящия случай. Следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 16389/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 56868/28.05.2012 г. на А. Й. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: