1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
С., 15.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3626 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Й. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. В.-Паунова от АК-П. против въззивно решение № 186 от 31.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3655/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 3391 от 27.09.2012 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 15059/2011 г., с което е уважен предявеният от касаторката срещу [фирма] [населено място] иск за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и този иск е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос, с твърдението, че е обусловил изхода на спора, е за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а процесуалноправният въпрос е свързан с доказателствената тежест за установяване наличието на това уволнително основание. Представя съдебна практика – решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 1659 от 17.09.2002 г. по гр.д. № 2002/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявеният иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е приел, че към момента на уволнението на ищцата – 22.06.2011 г. е било налице намаляване обема на работа в дружеството-работодател, изразяващо се в намаляване броя на поръчките и количеството на писмата и кореспонденцията на английски език, от което е намаляла и стойността на поръчките спрямо предходния период на миналата година, което е довело до необходимостта от премахване на съответната част от трудовите функции за нейното осъществяване, поради което уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е доказано, поради което прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на това основание се явява законосъобразно, тъй като длъжността, която е заемала е била единствена в щата и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси от материално и процесуално естество в изложението за допускане на касационно обжалване са от значение за изхода на спора, но те са разрешени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК и чл. 290 ГПК – с представеното Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 270 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 1661/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1819/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая работодателят е доказал, че е намаляла стойността на поръчките в сравнение с предходен период, в т.ч. и кореспонденцията на английски език/заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, поискана като доказателствено средство от ответника-работодател/, налице е обективна връзка между намаления обем на работата и необходимостта да се реорганизира работния процес като се съкрати длъжността на ищцата – „преводач”, която е била единствена в щата на търговското дружество и извършването на подбор по чл. 329 КТ не е в задължение на работодателя, поради което е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ се явява законосъобразно. В заключение, изложените твърдения от касаторката за неправилно приложение на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ от въззивния съд се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, но те представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по поставените правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без обосновка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато на нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 216 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 31.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3655/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 7312 от 13.03.2013 г. на Г. Й. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА Г. Й. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 216/двеста и шестнадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: