4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
С., 26.05. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1015 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ч. И. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ф. К. от АК-Велико Т. против въззивно решение № 371 от 21.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 554/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено в производство по чл. 294 ГПК, с което като е потвърдено решение № 186 от 21.02.2013 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 2981/2012 г., са отхвърлени предявените искове от Ч. И. Б. срещу Г. П. М. от [населено място], [община], с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите от 5 400 лв. и 2 200 лв. главници, претендирани по договор за паричен заем от 01.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2012 г. до окончателното изпращане, както и сумите от 130,88 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 540 лв. за периода от 01.03.2010 г. до 20.07.2012 г.; сумата от 57,04 лв. – законна лихва върху сумата от 220 лв., за периода от 01.01.2010 г. до 20.07.2012 г. Релевира касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата от 5 400 лв., съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси, повдигнати във въззивната жалба – относно приложението на чл. 269 ГПК; относно липсата на изготвен доклад от въззивния съд след като делото е върнато за ново разглеждане от Върховния касационен съд със съответните указания; относно приложението на чл. 267, ал. 2 ГПК, свързан с немотивиран отказ на въззивния съд за преразпит на свидетел; кои са обстоятелствата и действията, манифестиращи несъмнена воля за приемане на наследството, когато това приемане се осъществява с конклудентни действия/уточнен от настоящата инстанция при условията на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК/. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебна практика – две определения на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, които не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 137 от 20.12.1984 г. по гр. д. № 84/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 310 от 29.05.1995 г. по гр. д. № 127/1995 г. на ВС, І г.о., постановени по стария процесуален ред, което обуславя основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид приетото в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Ответницата по касационната жалба Г. П. М. от [населено място], област Велико Т., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 240 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено от съдържанието на представения запис на заповед и показанията на свидетеля С. С./погрешно записан С. на стр. 3 от мотивите/ наличието на заемно правоотношение от 01.11.2009 г. между ищеца и праводателя на ответницата и неин съпруг М. Г. М. за сумата от 5 400 лв. със задължение да я върне, което не е установено той да е изпълнил до смъртта си. Установено е, че след смъртта на заемателя М. М. неговите наследници – Г. М. П. и П. М. Д. са направили откази от наследството му. Въз основа представеното определение от 27.02.2013 г. по гр.д. № 364/2013 г. на Великотърновския районен съд, с което на основание чл. 51, ал. 2 ЗН е разпоредено вписване на обстоятелството, че ответницата Г. П. М. е загубила правото за приеме наследството на М. Г. М., въззивният съд е приел, че ответницата М. не отговаря за задълженията на своя наследодател, поради обстоятелството, че е загубила правото да приеме наследството и тези задължения на наследодателя не са преминали в нейната имуществена сфера, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че процесуалното й поведение в процеса, в т.ч. и депозиране на отговор на исковата молба, не представлява конклудентно действие, с което се манифестира приемането на наследството, тъй като тя оспорва, че не дължи процесните суми, а не извършва конкретни действия, свързани със съдебна защита на права, включени в наследството.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси, които с оглед крайния извод на въззивния съд за неоснователност на иска се явяват необуславящи изхода на делото, поради което не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като в случая въззивният съд е приел иска за неоснователен, тъй като ответницата Г. П. М. е загубила правото за приеме наследството на М. Г. М. и тези задължения на наследодателя й не са преминали в нейната имуществена сфера, предвид вписаното обстоятелство на основание чл. 51, ал. 2 ЗН от районния съд. В случая въззивният съд не е извършил процесуални нарушения с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, тъй като е постановил решението си в рамките на въззивната жалба и при изпълнение на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени в отменителното решение на ВКС. В тази връзка следва да се отбележи, че така както са формулирани правните въпроси, същите касаят по същество правилността на въззивното решение, а твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371 от 21.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 554/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 12018 от 19.02.2014 г. на Ч. И. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: