5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 841
С., 23.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 993/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Н. чрез пълномощник адвокат М. Н. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 5986 от 02.08.2013 г. по в. бр. дело № 7015/2011 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № Ш-15-57 от 07.05.2009 г. по гр. дело № 741/2005 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявените искове.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с цитирана съдебна практика въззивният съд е приел, че помирителното производство по брачните искове е отделно от исковия брачен процес, и че едни и същи факти по приложението на чл. 117 КМЧП били обсъдени по различен начин от двата въззивни състави по настоящето дело. По тези въпроси поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставя и въпросите дали подаването на редовна искова молба за образуване на исково брачно производство е начало на „висящ процес” по смисъла на чл. 117, т. 4 КМЧП и при установено наличие на някоя от формалните пречки за признаване на чуждестранно съдебно решение по чл. 117 КМЧП, българският съд следва ли да завърши образуваното пред него производство със съдебен акт, решаващ спора по същество, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Т. В. Н. чрез пълномощник адв. Х. Н. – Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по разгледан иск за развод намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси по приложението на чл. 117, т. 4 КМЧП и в тази връзка въпроса, дали помирителното заседание в бракоразводния процес поставя висящността на брачните искове за развод.
Твърденията за противоречиво разрешаване на въпроса по приложението на чл. 117, т. 4 КМЧП в две въззивни решения по настоящето дело не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както се поддържа в изложението. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формира съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила, т. е. когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, не е налице противоречива съдебна практика. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът по приложението на чл. 117, т. 4 уреждащ наличието на формална пречка за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение и свързания с него въпрос за момента, от който настъпва висящността на брачните искове в брачния процес, при наличие на уредена процедурата за помирение, са от значение за изхода на делото, но с обжалваното решение са разрешени при точното прилагане на закона, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че българският съд е сезиран с иск за прекратяване на брака, сключен между български граждани с обичайно местопребиваване в К., които имат от брака две деца, родени в К., с канадско и българско гражданство, които са също с обичайно местопребиваване в К.. Междувременно съд в К. е прекратил брака между страните с развод, произнесъл се е за родителските права върху децата, режима на контакти с другия родител, както и за дължимата на децата издръжка, като делото пред канадския съд е заведено след делото пред българския съд, но още през 2006 г. канадският съд се е произнесъл в решение, което е влязло в сила на 10.08.2006г.
С решението е обоснована компетентността на българския съд по предявените брачни искове предвид обстоятелството, че страните по делото са български граждани и е даден отговор на решаващия за изхода на делото въпрос – дали българският съд следва да постанови развод при наличието на влязло в сила решение на чуждестранен съд, който е постановил развод между страните и се е произнесъл по родителските права и издръжката на децата, респ. има ли това чуждестранно решение сила на присъдено нещо по спора, която да обвързва българския съд. В тази връзка съдът е разгледал преюдициалния въпрос за инцидентното признаване на последиците на чуждестранното съдебно решение по реда на чл. 117 КМЧП, вр. чл. 120 КМЧП уреждащ условията, при които се признават решенията и актовете на чуждестранните съдилища и се допуска изпълнението им като приложимо право, поради липса на двустранен договор за правна помощ между България и К., която не е член на Европейския съюз и не е страна по Х. конвенция от 19.10.1996г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството в областта на родителската отговорност и мерките за защита на децата, която е ратифицирана и приложима за България.
Съдът е изложил подробни съображения по възражението на жалбоподателя против признаване на чуждестранното решение с аргумента, че не бил призован за брачното дело в К., прието за неоснователно. Съдът се е позовал на Закон за развода уреждащ процедурата по разглеждане на делото за развод, според който делото не може да бъде разгледано, ако ответникът не е надлежно уведомен, като в случая жалбоподателят е получил молбата за развод с указания, как следва да действа. Ако не изложи становище и не възрази по иска, делото се разглежда като неспорно производство в закрито заседание и приключва с издаване на съдебно решение. От представеното съдебно решение е видно, че то се е разгледало в закрито заседание, без призоваване на страните, от което следва, че ответникът – жалбоподател не е отговорил на исковата молба; съдебното решение е влязло в сила видно от представен сертификат за влязло в сила съдебно решение, от което следва, че същото не е обжалвано от него, ако не бил съгласен. При тези съображения съдът е обосновал наличието на т. 2 на чл. 117 КМЧП – на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовни призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита, като условие за признаване решението на чуждестранния съд.
С обжалваното решение е констатирано наличието и на т. 3 на чл. 117 КМЧП – липсата на влязло в сила съдебно решение на българския съд между същите страни на същото основание.
По приложението на т. 4 на чл. 117 КМЧП, според която чуждестранното решение се признава и се допуска неговото изпълнение, „ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска” съдът е приел, че молбата за развод подадена от ищеца пред българския съд е заведена на 24.02.2005г., а молбата за развод пред чуждестранния съд е подадена от ответницата на 06.12.2006 г. Прието е, че брачният иск пред българския съд е предявен от жалбоподателя при действието на СК от 1985г., отм. през 2009г., който предвижда провеждането на помирително заседание. Първото помирително заседание е било насрочено за 08.12.2008 г., към момент, когато канадското решение е било влязло в сила. Съдът е приел, че висящото помирително производство пред българския съд не е пречка да се признае чуждестранното решение за развод между същите страни, тъй като във фазата на помирителното производство брачният процес не се смята още за висящ. Този извод на съда се оспорва в изложението за допускане на касационно обжалване, чрез поставения въпрос дали подаването на редовна искова молба за образуване на исково брачно производство е начало на „висящ процес” по смисъла на чл. 117, т. 4 КМЧП.
Даденият от съда отговор е съобразен с характера и предназначението на помирителното заседание – насочено към помирение на съпрузите; свързано със забрана да се извършват процесуални действия по разглеждане и решаване на брачните искове, както и да се определят срокове за такива действия. Тези действия следва да се предприемат в първото заседание, след изтичане на дадения срок за помирение, когато ще се внесе й държавна такса, ако помирение не се постигне. Следователно, производството по брачните искове за развод се развива след изтичане на сроковете за помирение между съпрузите, когато се поражда висящността на исковия брачен процес като особено исково производство, по реда на което се разглеждат брачните искове.
Прието по поставения правен въпрос с обжалваното решение не поражда основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешението е дадено при точно прилагане на законовите разпоредби, съобразно приетото в правната теория и практика разбиране за исковия брачен процес.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5986 от 02.08.2013 г. по в. бр. дело № 7015/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ