3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
С., 18.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 495/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 и чл. 402 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. А. Н. от [населено място], срещу определение № 200 от 30.05.2012 г. по в.ч.гр.д. № 242/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 235 от 22.03.2012 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 75/2012 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата с вх. № 1721 от 21.03.2012 г. за отмяна на допуснатото по делото обезпечение, подадена от Р. А. Н. на осн. чл. 402, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и с нея се претендира отмяна на въззивното определение като неправилно с искане да се уважи молбата по чл. 402 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационно обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество – има ли качеството на „заинтересована страна” по см. на чл. 402 ГПК взискател по спряно по реда на чл. 390, ал. 4 ГПК изпълнително дело, който не е участник в обезпечителното производство и легитимиран ли е да иска отмяна на обезпечението по чл. 402 ГПК, за който твърди, че е от значение за изхода на спора и е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са две определения на ВКС, постановени в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, за които жалбоподателката счита, че са относими към основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответницата по жалбата Т. М. Й. от [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл. 390, ал. 1 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, съгласно задължителната практика на ВКС, приета с ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г., с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК/Доп. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение за иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение.
В случая въззивното определение в обжалваната му част не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на поставеното от Ловешкия окръжен съд определение, в частта му, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на частната жалбоподателка по чл. 402 ГПК, като в качеството си на съд по съществото на спора е преценил първоинстанционният акт за законосъобразен и го е потвърдил, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е и от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Това е така, тъй като такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство – изискване на което въззивният акт не отговаря.
С оглед на изложеното, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на частната жалбоподателка по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 2552/15.06.2012 г., подадена от Р. А. Н. от [населено място], срещу въззивно определение № 200 от 30.05.2012 г. по в.ч.гр.д. № 242/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 235 от 22.03.2012 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 75/2012 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му чрез връчването му на частната касаторка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :