4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
С., 23.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5572/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. чрез пълномощник адв. Т. П. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение от 11.06.2014г. по в. гр. дело № 204/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 22.01.2014г. по гр. дело № 1913/2013г. на Районен съд [населено място] за отхвърляне иска на К. Т. К. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за сумата 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление производството по което е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – ангажирана ли е отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за вреди, когато наказателното преследване е прекратено поради констатирано в хода на производството, че извършеното деяние съставлява престъпление от частен характер, а не от общ характер, доколкото процесуалното поведение на обвиняемия е добросъвестно, а привличането му в това качество е в резултат на неизпълнение на функциите по чл. 46, ал. 2 НПК на наблюдаващия прокурор с оглед разпоредбата на чл. 5 З.. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите мотиви на съда за отхвърлянето на иска, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. посочва изчерпателно случаите, в които държавата отговоря за вреди от незаконно обвинение – когато лицето е било обвинено в извършване на престъпление и бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В т. 8 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК Върховният касационен съд, тълкувайки приложението на закона в случаите, когато наказателното производство е прекратено преди изтичането на давността или амнистиране на деянието е приел, че в тази хипотеза държавата не носи отговорност, тъй като извършените от правозащитния орган действия за били законни – липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата; изтеклата давност, респ. амнистията изключващи наказателната отговорност не дават право да се претендира заплащане на вреди, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, съответно амнистията; съответният правозащитен орган отговоря за вреди само в случаите, когато наказателното производство, образувано преди настъпване на давността или амнистията е продължило по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Приетото в посоченото тълкувателно решение е приложимо и за случая, разрешен с обжалваното решение.
С обжалваното решение е прието, че досъдебното производство е било образувано и водено срещу ищеца при наличието на достатъчни данни с оглед представени медицински документи и други писмени доказателства, че са били причинени телесни увреждания на пострадалото лице при инцидент с активното участие на ищеца. За да се достигне до резултат прекратяване на наказателното производство поради това, че се преследва по тъжба на пострадалия е било необходимо извършване от разследващите органи на определени процесуални действия – назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване характера на телесната повреда, квалифицирана впоследствие като лека такава, след което е последвало и прекратяване на производството. Съдът е посочил, че производството не е прекратено поради незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Прокуратурата и не поради факта, че извършеното деяние от ищеца не представлява престъпление, а поради обстоятелството, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия, което, за да се установи изисква предприемането на опредени процесуални действия от разследващите органи.
Отговорността на правозащитния орган би била ангажирана, ако наказателното преследване по отношение на ищеца е продължило и след като е било установено, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия, с оглед характера на увреждането – лека телесна повреда, каквито данни по делото няма. В този смисъл е утвърдения в т. 8 от цитираното тълкувателно решение принцип, че не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, когато извършените от него действия са били законни.
Това е имал предвид съдът, като е приел, че извършените от разследващите органи действия по установяване характера на увреждането са законни. След като е било установено, че увреждането се преследва по тъжба на пострадалия, а не чрез повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, наказателното производство е било прекратено, което не дава право на обезщетение от правозащитния орган по чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. Отговорност на държавата е обективна и субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения от общ характер.
Предвид изложеното и при наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1 З., по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2014г. по в. гр. дело № 204/2014г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ