3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
С., 07.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1196/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт, Териториално поделение [населено място] против въззивно решение № 980 от 12.06.2012г. по гр. дело № 965/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 510 от 10.02.2012г. по гр. дело № 14151/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между Н. А. Д. и Национален осигурителен институт, Териториално поделение [населено място], че Н. А. Д. е работил от 15.12.2982г. до 15.03.1987 г. в редакцията на вестник „О. глас” [населено място] на длъжностите редактор, старши репортер и завеждащ отдел, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия му осигурителен стаж.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното решение влиза в противоречие с представено решение по гр. дело № 150/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, в което било прието, че установяването на факти на положен труд през определен период от време на конкретна длъжност по своята същност е установяване на категория труд при пенсиониране, който факт се установява по чл. 98 КСО – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Н. А. Д. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване поради липса на формулиран конкретен правен въпрос и липса на представена съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК- влязло в сила съдебно решение. Представеното съдебно решение не е заверено, че е влязло в сила и разглежда казус различен от процесния, което изключва наличието на противоречие.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК няма изведен конкретен правен въпрос, включен в предмета на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Има твърдения, че с обжалваното решение съдът е разгледал иск за установяване на категорията труд, обусловена от вида и характера на извършваната работа, което според приложеното съдебно решение се установява в производство по чл. 98 КСО. Това твърдение не се покрива с предмета на предявения иск – установяване на положен труд по трудов договор за определен период от време по записвания в представена трудова книжка. Исковата молба не съдържа искане за установяване на положен труд, различен от вписания в трудовата книжка, имащ значение за определяне на точна производствена характеристика свързана с категорията труд при пенсиониране, т. е. спорът не е свързан със зачитането на трудовия стаж като отработено време във връзка с определяне категория труд при пенсиониране. Спорът, както се посочи, е за установяване на положен труд по трудово правоотношение на заемана длъжност за определен период от време, който се разглежда по съдебен ред.
При постановяване на обжалваното решение съдът се е съобразил с Постановление № 8/26.06.1963 г. на Пленума на ВС, относно необходимите предпоставки на иска за установяване на трудов стаж – липсата на писмени доказателства, годни да установяват трудовия стаж в производство по отпускане на пенсия и допустимостта на свидетелски показания при наличието на писмени доказателства, които установяват вероятността на претендирания трудов стаж (начало на писмено доказателство). Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал пълно съвпадение на изводите му с тези на първата инстанция е потвърдил решението за уважаване на иска, с което са изпълнени изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не се установят предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 980 от 12.06.2012г. по гр. дело № 965/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ