9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
С., 22.12. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4310 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. К. от [населено място], Софийска област и [фирма] [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. Д. от АК-С., против въззивно решение № 550 от 25.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, в частта му, с която като частично е отменено решение от 29.10.2013 г., постановено по гр.д. № 3716/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането, предявено от К.-С./с правоприемник К./ на основание чл. 28 З./отм./ против С. М. К., и е постановено отнемане в полза на държавата на описаните недвижим имот, мотоциклет, пари, дружествени дялове и стойността на отчуждени вещи. Релевира доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Постъпила е касационна жалба и от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К./ [населено място], чрез процесуалните си представители В. Б. и Б. Ц., инспектори юристи в ТД [населено място] на К. срещу въззивно решение № 550 от 25.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлено искането по чл. 28 З./отм./ срещу С. М. К. и [фирма] [населено място] за отнемане в полза на държавата на описаните парични средства. Релевира довод за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите С. М. К. и [фирма] [населено място] поддържат, че за да постанови решението си в частта му, с която е уважено искането на Комисията по чл. 28 З./отм./, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това твърдят, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като не е била конституирана на мястото на К.-С. новата комисия К. – С., липсва диспозитив по отношение на ответника [фирма], както и че е настъпила процесуална преклузия за депозиране на мотивираното искане, тъй като по НОХД № 56/2009 г. С. К. е сключил на 03.02.2009 г. споразумение, а мотивираното искане е подадено в съда на 31.03.2010 г. извън едномесечния срок, съгласно приетото в ТР № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г. на ОСГТК. Във връзка с твърдяната неправилност на въззивното решение в уважената част изведените от касаторите правни въпроси са: как се формира предположението, че придобиването на имот е свързано с престъпната дейност и неговата обосновка в съдебното решение; необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З./отм./; достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на З./отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; представлява ли съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на въззивното решение неконстатирането и несъобразяването от въззивния съд на липса на направен доклад по чл. 146 ГПК в първоинстанционното производство за някои от подлежащите на установяване факти; необходимо ли е в производство по чл. 28 З./отм./ ответникът да ангажира доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарението, в случая когато не се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения; на отнемане подлежи цялото имущество на лицето или само на това конкретно имущество, за което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, за които твърдят, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовава се и представя съдебна практика: решение № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 17 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 462/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 160 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 131 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 755/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К./ правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място], чрез процесуалните си представители В. Б. и Б. Ц., инспектори юристи в ТД [населено място] на К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К.//правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място], чрез процесуалните си представители В. Б. и Б. Ц., инспектори юристи в ТД [населено място] на К. поддържа, че за да постанови решението си в частта му, с която е отхвърлено искането по чл. 28 З./отм./, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените правни въпроси от значение за изхода на делото в обжалваната част на въззивното решение са: разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З./отм./ задължително ли изисква реално отнемане на парични средства, несъществуващи в патримониума на ответника към момента на предявяване на иска, както и необходимо ли е да се търси причинно-следствена връзка между престъплението, за което лицето е осъдено и придобитото имущество или при преценка основателността на мотивираното искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и влязло в сила въззивно решение № 127 от 06.10.2011 г. по в.гр.д. № 430/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 28 З. , с цена над 5000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 З. на К./правоприемник на К./ [населено място] против касаторите-ответници, за отнемане в полза на държавата на процесното движимо и недвижимо имущество, в т.ч. стойността на дялове в търговско дружество и тази на отчужден недвижим имот и два автомобила през проверявания период, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 З./отм./, за отнемане на имуществото от ответниците. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на С. М. К. за престъпление по чл. 346, ал. 3, вр. с ал. 2 НК, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 24 З./отм./, процесното имущество е на значителна стойност, като в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на С. К., поради неустановен законен източник за това придобиване. В тази връзка съдът е приел от данните по делото, в т.ч. и изслушаната специализирана експертиза, че за периода след 31.12.2008 г. ответникът е реализирал доходи от законен източник в размер на 163 734,25 лв., който се равнява на 930,79 М., а разходите му са в размер на 3 704,09 М., т.е. при съпоставка на доказаните разходи и приходи на ответниците за проверявания период се установява, че разходите надвишават с 2 773,3 М. приходите и за тези суми не е установен законен източник на доход. В тази връзка съдът е приел, че са налице формалните предпоставки за отнемане на част от имуществото и присъждане на стойността на това, което е било отчуждено на трето лице. Приел е, че е без значение обстоятелството, че част от сумите са били преведени на ответника от неговата майка, доколкото не е установено по безспорен начин, че тя е разполагала с тези средства. Съдът е приел също така, че искането за отнемане стойността на продадения л.а. „Ауди”, наличните суми по двете банкови сметки, които са разкрити през 1994 г. и сумите по сметки, които са били изтеглени, е неоснователно, тъй като се отнася за имущество, което е било придобито преди приемането на чл. 346, ал. 3 НК/деянието е криминализирано през 2004 г. – ДВ, бр.26/2004 г./, а по отношение на изтеглените и разходвани средства по банкови сметки, правилото на чл. 4, ал. 2 З./отм./ е неприложимо.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая не е налице релевираната от касаторите-ответници недопустимост на въззивното решение Това е така, тъй като по силата на § 3, ал. 3 от ПЗР на З. активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. налице е правоприемство по силата на закона и не е необходимо съдът да постановява изрично определение, с което на мястото на К.-С. да конституира новата комисия К. – С.. Не е налице и твърдяната липса на диспозитив на въззивното решение по отношение на ответника [фирма], предвид частично потвърждаване на първоинстанционното решение, но дори да е налице такава липса, то тя води до непълнота, а не до недопустимост в тази част на решението. Освен това не е налице и твърдяната преклузия за депозиране на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 З./отм./ от Комисията, тъй като приетото в ТР № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г. на ОСГТК се отнася до началния момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 З./отм./ след допускане на обезпечението по чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 З./отм./ и чл. 390, ал. 2 ГПК и който срок започва да тече от влизане в сила на осъдителната присъда, но неспазването на този срок не преклудира правото на комисията да внесе в съда мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 З./отм./ – арг. чл. 27, ал. 2 от закона, а тогава се открива възможност за вдигане на наложените обезпечителни мерки. По повдигнатите правни въпроси относно критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност и необходимо ли е да се търси причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае е ли се от обосновка наличието на такава връзка, както и налице ли е обосновано предположение за престъпната дейност и придобиване на имуществото единствено поради неустановен законен източник и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди периода на престъпната дейност, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно нея е необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З./отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З./отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З./отм./. В случая по поставените въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 З./отм./ обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по З./отм./ трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В случая по поставените правни въпроси от процесуално естество не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, тъй като въззивният съд е постановил решението си в съответствие с приетото разрешение в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика за въззивното производство и по-конкретно по въпроса какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен. В него е прието, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото въззивният съд не следи служебно, а когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати нарушения от първата инстанция във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. При допуснати нарушения от първата инстанция във връзка с изготвяне на доклада, въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали за извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Това е така, тъй като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, както в случая е процедирал въззивният съд. Въпросът относно ангажиране на доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарението, в случая когато не се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения касае съществото на спора, а не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В заключение, по поставените въпроси от касаторите-ответници не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като приетото от въззивния съд е в съотвествие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика.
Що се отнася до поставените правни въпроси от касатора-ищец, посочени по-горе, по тях е налице задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК, обсъдена във връзка с жалбата на ответниците. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика – решение № 181 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че с разпоредбата на чл. 4 З. е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата чрез К. се поражда право да предяви пред граждански съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с правно основание чл. 28 З./отм./, вр. чл. 4, ал. 1 от закона е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл. 4, ал. 2 З. следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка и без значение е обстоятелството за наличността на претендираните суми в имуществото на ответника, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Предвид конкретния случай въззивният съд е приел, че искането за отнемане в полза на държавата стойността на продадения л.а. „Ауди”, наличните суми по двете банкови сметки, които са разкрити през 1994 г. и сумите по сметки, които са били изтеглени, е неоснователно, тъй като се отнася за имущество, което е било придобито преди приемането на чл. 346, ал. 3 НК/деянието е криминализирано през 2004 г. – ДВ, бр.26/2004 г./, а по отношение на изтеглените и разходвани средства по банкови сметки, правилото на чл. 4, ал. 2 З./отм./ е неприложимо. В тази връзка следва да се подчертае, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
При този изход на делото, направените от страните разноски за касационното производство остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 550 от 25.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, по касационна жалба с вх. № 6046 от 21.05.2014 г. на С. М. К. от [населено място], Софийска област, и [фирма] [населено място] и по касационна жалба с вх. № 5373 от 07.05.2014 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място].Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: