2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
С., 6.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5731/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Т. чрез пълномощник адвокат А. А. – Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 863 от 17.05.2013 г. по в. гр. дело № 975/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 4745 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 15628/2012 г. на Пловдивски районен съд в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частта, с която Й. Г. Т. е осъден да заплати по сметка на В. разноски по делото за сума над 116,40 лв. и вместо това е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат й двамата съпрузи; решението е потвърдено в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Й. Т. [дата на раждане] са предоставени за упражняване на майката К. Н. Т.; определен е режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото по време несъвпадащо с годишния отпуск на майката; Й. Г. Т. е осъден да заплаща на Г. Й. Т. чрез неговата майка и законна представителка К. Н. Т. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от влизане на решението в законна сила, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване; ползването на семейното жилище находящо се в [населено място], [улица] предоставено на Й. Г. Т. и след прекратяването на брака е постановено съпругата К. Н. Т. да носи предбрачното си фамилно име – Я..
Решението се обжалва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса относно критериите за определяне на вината. В останалата част са изложени съображения относно осъждането й да заплати половината от определената с първоинстанционното решение държавна такса върху размера на присъдената издръжка. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът Й. Г. Т. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за развод по 49 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалването решение е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Общата вина е изведена от липсата на желание у двамата съпрузи да положат усилия за преодоляване на конфликтите помежду си и възстановяване на хармонични отношения.
Изводите на съда почиват на възприетата за установена фактическа обстановка, а изложените съображения относно понятието „брачна вина” не влизат в противоречие с приетото в П. № 10/71 г.
Брачната вина е психическото отношение на съпруга към брачните му нарушения и към техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т. е вината пряко е свързана с основанието на иска за развод – дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Формата на брачната вината (умишлена или небрежна вина), както и съотношението в степените на вините на двамата съпрузи нямат определено правно значение. В този смисъл при определяне на общата вина, съдът е посочил, че и двамата съпрузи, в различна степен, са допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Принципът за равенство между съпрузите налага й брачните провинения на съпруга и съпругата да се преценяват с идентични критерии и да се свързват с еднакви последици. Докато бракът не бъде прекратен съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения; те не могат да се считат освободени от тях. Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения, затова и ако той ги наруши, бракът се прекратява по вина на двамата съпрузи.
При постановяване на обжалваното решение в частта относно брачната вина, съдът се е ръководил
от посочените принципи, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на постановление на Пленума на ВС по поставените правни въпрос с характер на задължителна съдебна практика, изключва приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси относно брачната вина не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба в частта, относно съдебни разноски, следва да се квалифицира като молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част до постановилия го съд. Оплакванията следва да се разгледат от въззивния съд, на когото следва да се върне делото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 863 от 17.05.2013 г. по в. гр. дело № 975/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Определението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК на жалбата като молба от К. Н. Т. за изменение на въззивното решение в частта за съдебните разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ