О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 16.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 2623/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. А. срещу определение № 7125 от 27.03.2015 г. по ч. гр. д. № 20514/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражение от 25.08.2014 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44999/2011 г. на Софийски районен съд, 58 състав.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че неправилно въззивният съд е определил началният момент, от който е започнал да тече преклузивния месечен срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба И. Т. М., чрез адв. А. И. в писмен отговор, изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане възражението на Е. Г. А. против заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 44999/2011 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че възражението е просрочено, тъй като е подадено извън преклузивния месечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Определението на съда е правилно. Възражението е депозирано пред районния съд на 25.08.2014 г, а в самото възражение жалбоподателят сочи, че е узнал за заповедта за изпълнение на 06.08.2014 г. В кориците на делото се намира пълномощно с дата 22.07.2014 г. на адв. Т. К., който е упълномощен от Е. Г. А. за защита по гр. д. № 44999/2011 г. по описа на Софийски районен съд. По делото се намира и молба, в която адв. К. като пълномощник на Е. А. е подписал, че на 22.07.2014 г. е получил копия от цялото съдържание на делото.
Видно от горното става ясно, че най – късната дата, на която Е. А. е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, е на 22.07.2014 г. Неоснователен се явява доводът на частния жалбоподател, че след като пълномощникът му е извършил справка по делото на 22.07.2014 г., това не означавало автоматично, че и Е. А. е научил за издадената срещу него заповед за изпълнение.
В Глава шеста, раздел I от ГПК е уреден редът за връчване на съобщенията по делото. Съгласно чл. 37 ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението, като законът урежда изрично хипотезите, когато връчването може да се извърши и на представител на адресата. Така чл. 39, ал. 1, предл. 2 – ро ГПК дава възможност когато страната има процесуален представител, съобщенията по делото да се връчват на него, като това има за последица надлежно уведомяване. Това означава, че законодателят поставя знак за равенство между личното връчване на съобщения по делото и връчването чрез процесуален представител. На още по силно основание следва да се приеме, че когато процесуалният представител на страната по своя инициатива е получил копия от цялото съдържанието на делото, то следва да се приеме, че и страната е узнала за съдържанието на това дело, включително и за намиращата се в него заповед за изпълнение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7125 от 27.03.2015 г. по ч. гр. д. № 20514/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражение от 25.08.2014 г. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44999/2011 г. на Софийски районен съд, 58 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: